Да се обърнем към първоизточниците.

В „Книга за начално четене” на В.Водовозов (СПб, 1878г.), която била предназначена за самообразование на „обикновените хора” на Русия, в главата, описваща  възгледите на древните египтяни за мирозданието, четем:

„Най-главната каста, управляваща всички, била кастата на духовниците или жреците. Те дори на царя (т.е. на фараона) казвали какво да прави и как да живее... Висше божество на египтяните бил Амун. В негово лице били съединени четири божества: веществото, от което се състои всичко на света, – богинята Нет; духът, оживяващ веществото, или силата, която заставя веществото да се разлага, изменя, действа, – бог Неф; безкрайното пространство, заемано от веществото, – богинята Пашт; безкрайното време, каквото ни се представя при постоянните изменения на веществото, – бог Себек. Всичко, което е по света, според учението на египтяните,  произхожда от веществото чрез действието на невидима сила, заема пространство и се изменя във времето, и всичко това тайнствено се съединява в четириединно същество, в Амун.”

            С други думи: НЕТ – съответства на съвременното вещество; НЕФ – на силовите полета; ПАШТ – на пространството; СЕБЕК – на времето.

            Оказва се, че вече повече от три хилядолетия разбирането за мирозданието, което жреците са преподнесли на цялото общество в качеството на истина, е останало неизменно и съвременната наука работи със същите представи:

1.      Материя – вещество.

2.      Дух, разбиран днес като „енергия” (но „енергията” е само една преходна форма на съществуване на материята). Някои разбират духа като „сила” (силово поле, отнесено към материята според диалектическия материализъм), като „управляващо начало”, т.е. информация.

3.      Пространство.

4.      Време.

Но от една друга книга – „Священная книга Тота. Великие арканы Таро” на В.Шмаков, инженер по съобщенията, издание 1916г., – научаваме, че за „особено посветени”, за „избрани”, преди три хилядолетия била дадена друга представа за мирозданието:

„Тридесет и два пътя – чудни и мъдри – е начертал IA,  IEBE, Саваоф, богът на Израил, Бог Жив и Цар Вечен, Ел Шаддай, Милосърдният и Прощаващият, Възвишеният и Пребиваващият във вечност, – възвишено и свято е Неговото име, – и създал Своя свят с трите серафими: сефар, сипур и сефер.” Тук Шмаков цитира една от книгите на Талмуда „Сефер Иецира”, т.е. „Книга на Творенията”.

По-нататък, в бележките към текста, Шмаков дава разяснение: „Първият от тези три термина (Sephar) означава числата, които ни дават възможност да определим необходимите определения и отношения на всеки (по контекст може да се разбира и човек) и всяка вещ, за да можем да разберем целта, с която е била създадена, и мярата за дължина, и мярата за вместимост, и мярата за тегло, движение и хармония – всички тези неща се управляват от числата.

Вторият термин (Sipur) изразява словото и гласа, защото това са Божествените слово и глас, защото това е Божественото слово, това е Гласът на Живия Бог, Който е породил съществата във всичките им различни форми, били те външни, или вътрешни; това трябва да се подразбира от думите: „Бог каза: „Да бъде Светлина” и „стана Светлина”.

И накрая, третият термин (Sepher) означава писание. Писанието на Бога е плодът на творението.

Словото на Бога е Неговото Писание, Мисълта на Бога е Слово.

Така мисълта, словото и писанието у Бога всъщност са едно, докато у човека всъщност са три.” Това пояснение Б.Шмаков цитира от книгата „Cuzary”.

С други думи, в Природата тази „света тройца” е единна и неделима: „Така мисълта, словото и писанието у Бога всъщност са едно...”.

Вие не можете да си представите някаква „абстрактна” материя. Материята обезателно има образ, който носи информацията за предмета. „Няма вещ без образ.”– това е руска народна пословица, която по-точно може да се изрази чрез „Няма материя без образ.” Ако няма образ, възниква без-образ-ие. И да се откъсне „вещта” от „образа” ѝ в реалния живот е невъзможно.

И всяка вещ и нейният образ са обезателно оразмерени: дължина, ширина, тегло, цвят, вкус, мирис, атомна и молекулярна структура и т.н. Оразмерени са и всички ставащи в тях (вещта и образа ѝ) изменения. Нали в живота „всичко тече, всичко се изменя”.  Всички „вещи” и техните „образи” се изменят. Едни страеят, разрушават се, преобразуват се. Други се раждат, развиват, усъвършенстват. Т.е. всички „вещи” и „образите” им претърпяват изменения под въздействието на много фактори, вследствие на които протича един или друг „процес”. А процесите имат „скорост на протичане на процеса”, „периодичност” или „честота”, „амплитуда на колебанията” и т.н. Всичко това – дължина, тегло, цвят, мирис, измененията, ставащи се във „вещта” и „образа” ѝ –  са съвсем определени частни мери на онази пълна мяра, която е присъща на конкретната вещ. Но за това ще говорим след малко. „Аллах създаде всяка вещ и я оразмери с мяра.” – така пише в Корана.

Трябва да подчертаем, че образът на всяка „вещ” (предмет), носейки в себе си информация за вещта, е също и определена частна мяра за тази „вещ” (предмет). Пример: руската  дървена селска къща е една такава „вещ”. Нейното изображение на картина е образ на тази къща. Този образ носи информация за къщата. И този образ (информация) е раз-мер-ен с множество частни мери: размери на къщата, цветове, пукнатини по стените, възраст на сламения покрив и т.н.

Мяра притежават не само „вещите” от неживата природа, но и всички създания от живата природа. Това се отнася и за човека. Частни негови мери са не само неговите ръст и тегло, но например и неговия образ на мислите. Следователно можем да говорим за мяра на разбирането на конкретния човек за някакво явление или събитие.

 Но човекът е „устроен” така, че умее да разглежда тази „света тройца” по части:

–        Той може щателно да изучава, да препарира който и да е веществен материален предмет, да разглежда в него интересуващите го частности. Обикновено с това се занимава „науката”.

–        Човекът умее да фантазира и в „полет на мисълта” да оперира с образи, да ги съпоставя, мислено да ги изменя и преобразува и т.н. С това по-рано преимуществено са били заети окултните школи, езотерическите учения, много църковни йерархии и масонски структури.

В „Cusary” за тази способност на човека да разглежда „отделности” е казано така: „ ... мисълта, словото и писанието у Бога всъщност са едно, докато у човека всъщност са три.”

Именно тази способност на човека да оперира с „отделности” е била използвана от древноегипетското жречество.

  

„Атон-Ра” против „Амон-Ра”

 Известно е, че в древен Египет е имало две философски системи: „Амон-Ра” и „Атон-Ра”.

Системата „Амон-Ра” практически била многобожие, в основата на което лежало описаното по-горе четириединство – Амун (Амон, Амин, А.Мен). Тази система се насаждала в древното общество от древноегипетското жречество.

На нея противостояла системата „Атон-Ра” – система на единобожие. В основата на системата „Атон-Ра” лежало триединството „материя-информация-мяра”. Ярък изразител на тази система е известнипт и в наши дни фараон Ехнатон.

Фараон Аменхотеп IV управлявал Египет в началото на XIV век до н.е. Той бил 14-годишно момче. Нямал голям жизнен опит. Но получавайки откровение Свише, той събрал смелост и мъжество да се опълчи против властта на жреците, не се побоял от съда на Озирис. Той заявил открито, че всички „богове” на Египет са измислица, че няма друг бог, освен Единният Всевишният Бог, Милостивият Творец и вседържител. Аменхотеп IV приема ново име Ехнатон, което означава „Духът на Атон”. Премества столицата в новопостроеният от него град Ахетатон, чието име означава „Хоризонтът на Атон” (понастоящем там има малко селище, наречено Тел-Амарна). Защо младият фараон направил такава решителна стъпка? Той я е направил за да се откъсне от влиянието на предишния управленски елит и да се опре на нов собствен елит,  формиран грижливо за целта. Нещо подобно е направило по своето време и руското жречество, напускайки древен Киев с неговия прогнил „елит” (изменил на родната славянска вяра на Бога и приел иудо-християнството); отначало във Владимир, в Суздал, а после направило Москва столица. В най-ново време така направи Назарбаев като премести столицата от Алма-Ата в Астана (бившият провинциален Целиноград).

Ехнатон установил единобожие, обявявайки за единен истинен бог слънчевия диск под името на бог Атон. Ударът на Ехнатон върху древното жречество бил толкова силен, че Ехнатон постигнал успех. Но успехът бил временен. Скоро противниците му се съвзели от вцепенението и пристъпили към противодействие. Ехнатон бил отровен с бавнодействаща отрова, която извратила физиологията на организма му – в тялото му възникнали женоподобни изменения. След смъртта му започнали да унищожават наследството му, името му било предадено на забрава, всяко споменаване за него било извадено от папирусите, изгладено от каменните изваяния и изтрито от стенописите. И той действително бил забравен хилядолетия наред, преди съвременните археолози да установят, че е имало и фараон – единобожник, проповядващ мир и живот в хармония с Бога, който отказал да воюва. Жена на Ехнатон била красавицата Нефертити, за която навярно сте чували.

Трябва да се каже, че отначало египтяните са вярвали в Единен Бог. За това свидетелстват древноегипетските религиозни текстове. На тяхното издирване и изследване посветил живота си английският египтолог Ернест Алфред Уолис Бадж (1857–1934). Един от неговите трудове „Египетская религия. Египетская магия” е издадена на руски език през 1996г. от издателството „Новый акрополь”. В глава 1. У.Бадж в частност съобщава: „Изучавайки древноегипетските текстове, читателят може да се убеди, че египтяните са вярвали в Единен Бог, единосъщен, безсмъртен, невидим, вечен, всезнаещ, всемогъщ, непостижим, творец на небето, земята и земния свят, създател на морето и сушата, мъжете и жените, животните и птиците, рибите и земноводните, дърветата и растенията, а също и безтелестните същества –  вестителите, изпълняващи неговите воля и слово. Именно тази част от техните възгледи трябва да признаем за основополагаща... в нашето кратко описание на основните религиозни представи в Египет, т.к. на нея се базират неговата религия и теологията като цяло. ...

...Но е вярно и това, че в Египет са били разпространени и политеистическите идеи и вярвания, които в определени периоди са били развити до такава степен, че съседните народи, и даже чуждоземци, си мислели, че египтяните са политеисти и идолопоклонници. ”

В историята на човечеството нищо не се случва от само себе си. Всички процеси така или иначе се управляват. Друг е въпросът на какво ниво в йерархията и с какви средства, структурно или безструктурно се управляват. Осъзнавайки това, читателите ще се отнасят скептически към такива формулировки на исторически събития като „избухна революция”, „разбунтувалите се легионери провъзгласиха за свой император Констанция”, „демокрацията победи”, и т.н. Четейки такива фрази, те ще си задават въпроси от рода на: „Кой е организирал всичко това?”, „С какви способи е било осъществено това?”, „Какви са били целите?”.  Направихме това кратко отстъпление за да бъде ясно, че съществуването и противоборството на двата религиозни възгледа (а фактически – два светогледа) е имало управляем характер. За това Уилям Бадж не пише, но ние трябва да се ръководим от разбиране на управлението на историческите събития. Кога, от кого и как реално е осъществявано това в древен Египет, е невъзможно да се каже с висока степен на достоверност в наши дни. Не това е е и целта ни. За нас е важно да разберем „общия ход на нещата”, да разберем, че по отношение на религиозните вярвания и култовете в онези древни времена също е осъществявано управление, преследващо определени цели.

А да осъществяват такова управление на обществените процеси в онова време са можели само хора, владеещи определени знания. Такива хора са били жреците на древен Египет. Най-вероятно в техните среди е имало мирогледен разкол, който бил обусловен от нравствеността и безнравствеността на противостоящите си страни. И когато някоя от страните удържала победа на определен етап, то това се отразявало на живота на цялото общество. Това съждение позволява да бъде разбрана констатацията на У.Бадж, че в древен Египет и около него са ставали преходи от монотеизъм към политеизъм и обратно.

  

Славянската вяра. „Прав – Яв – Нав”

Древноруското жречество е имало цялостен мироглед. Славянската вяра се е формирала на базата на мъдростта и знанията, получени от нашите предци чрез съзерцание на природните явления и на всичко истинско, достъпно на сетивните органи и разбирането на човека в процеса на неговото развитие. Нивото на разбиране на наблюдаемите явления и обемът на знанието непрекъснато растели, което довело до необходимост от обяснение и тълкуване на тези явления, тяхното обобщение и разбиране.  Разнородните и откъслечни понятия за явленията в околния свят непрекъснато се систематизирали и подреждали, което позволявало съхраняването на тези знания и мисли в определени образи за потомците.

В славянската вяра основният образ е бог Сварог – възникнал от обоготворяването на Единния Творец, Създателя на всичко. В разбиранията на нашите предци Създателят Сварог е съществувал и преди тях, а не е произлязъл от средите на човечеството! Т.е. Сварог е надмирна реалност. В Славянската вяра тази надмирна реалност е изразена също чрез Триглава „Прав – Яв – Нав”. Почитането и обожествяването на творенията и проявленията на Създателя (проявленията на Създателя в различни ипостаси) също били представени чрез определени образи и обожествени.

На обобщение на натрупаните до момента знания и представи за Мирозданието, а също и на собственото разбиране за получените Свише откровения, пръв се решил един реален човек, носещ името Дажбо. Дажбо се родил и живял в Южен Урал, в селището Сивой. Той може да се счита за основател на Славянската вяра, залагайки фундамента ѝ. Представите на Дажбо, във вида в който са били оставени на потомците, са дошли до нас, в частност чрез Велесовата книга.

Не трябва да се счита, че оставените от предците сведения са били на основата на знанията и уменията само на един човек. Но не трябва да се премълчава и очевидния факт, произтичащ от Велесовата книга, че основател на Славянската вяра е Дажбо.

На началния етап на зараждането на Славянската Вяра хората осмисляли различните явления, осъзнавали техните взаимовръзки и взаимозависимост. Тази взаимозависимост те свързвали със съществуването на някакво единно управление на всички явления, намерило своето изражение в признаването на Единния Бог, Творец и Създател – Сварог. Т.е. трябва да сме наясно, че нашите предци са разбирали, че съществува само един Бог, който управлява всички процеси във Вселената. Но пред хората, в различни случаи и ситуации, Той се представя в различни ипостаси.  Проявленията на управленската дейност на Единния Бог в различни природни и жизнени явления, т.е. проявленията в различни образи-ипостаси, предците ни са ги обожествили, нарекли са ги богове. Но това са само ипостаси на Единния Бог – Сварог. Наричали са ги богове поради свързаността им с Единния Бог и взаимозависимостта на ипостасите помежду им. Т.е. Славянската Вяра не е била „многобожие” и още по-малко „идолопоклоническа”, както сега се опитват да я представят пред руските хора „определени кръгове”.

Но за пълнота на описанието на взаимозависимостта и взаимовлиянието на Боговете-ипостаси на Единния Бог, това било недостатъчно. Така се появили Триглавите.

Триглавите изразяват цялостността на съвсем определени процеси, протичащи както във Вселената като цяло, така и в живота на обществото.

Основополагащият Триглав „Прав – Яв – Нав”. Чрез него е била изразена най-пълната мяра за това, което сега разбираме под думата Бог, Творец, Абсолют, Създател и т.н. Този Триглав дава ключ към по-нататъшното разбиране и правилно възприемане на всички съставки на Славянската вяра.

На рис. 1 можете да видите графичния символ на Триглава „Прав – Яв –Нав”. Като ковано украшение славяните са го прикрепяли по вратите и стените на домовете. Този символ присъствал и в ювелирните украшения. Красив символ, но кой от нашите съвременници го е виждал някъде в родината ни? Ние познаваме петконечната звезда, и шестконечната също, знаем „ин” и „ян”... А своя древен символ не знаем. Него го крият старателно от нас.

           

 

Скриват от нас и ни заблуждават, че славяните са нация. Славяните не са нация. Славяните са хора, изповядващи Славянската Вяра на Бога. Има християни, има мюсюлмани, има будисти и т.н. Има и славяни. При това Славянската вяра е първата религия на човечеството. Що се касае до християнството, то неговите основи са създадени на базата на Славянската вяра. За това ще поговорим по-нататък. Основополагащият смисъл на думата „славяни” е самодостатъчен – това е „славене” (прославяне – Б.пр.). „Славене” не означава безсмислено молене на Бога за благополучен живот, който поначало е даден на човека. Славяните не са националност, а общност от народи с начин на живот, основан на вероизповеданието.

Във „Велесовата Книга” във Веда 4 се дава разбирането за Прав, Яв и Нав. В дословния авторски превод, направен от Георгий Захариевич Максименко (Славер) от Новоросийск, разбирането е изложено по следния начин.

 

ВЕДА 4

Понятие за Прав, Яв, Нав

 „Да споменем доблестните наши времена. Отиваме със своя Кон, не знаем къде. Да се обърнем назад. Казваме ви, ето ние се срамуваме правилно да знаем Нав. Двете половини да знаем. Да мислим не искаме. А нали Дажбо ни сътвори вяра за вечни времена, която е светлина на зората, за нас сияеща. Над бездната Дажбо закачи земята наша, за да бъде тайната опазена. Така че това са душите на нашите Предци. Те светят за нас със зори от Ирия.

Гърците навлязоха в нашата Рус и творят зло от името на своите Богове. Ние сме сами и не доверяваме Дажбо. Вече и „Кон” по границите наши започна да протича.

Сега творите Прав, тя невидимо е устроена от Дажбо. Вече тя е понятна, тече в Яв, тази сътвори нашия живот. Така, ако е казано за нашата Дида (може би означава Бран, Война – Б.пр.), смъртта е Яв, защото тя е течаща. Творението става в Прав. Нав небето е в Прав. До това има Нав и след това има Нав. В Прав има Яв, да се поучим от древните. Гадаем по мощите и ето душите, защото души има. На колоните цялата творяща божествена сила изложихме, ще го почувстваме в себе си, дадено ни е. Това е дар Божи. За потребността тяхна, това би бил напразен труд.

Душите на нашите предци гледат на нас от Ирия. Там Жал плаче. Вие ни викате, че не ценим Прав, че Нав и Яв също не ценим. Гледаме това, и не забелязваме,  истина е. Ние носим истината. Ще сме достойни да бъдем дажбови внуци, но да се молим божествено, да имаме чисти души и тела. Нека живеем с опора във вярата. Нашите Бащи се сляха в единна правда, а ние сме Дажбови внуци. Зри и води Рус към ум, а ако за ум говорим, то има ОУМ велик божествен. Той единен с нас. За негова слава творим. С него говорим насаме, ...иначе тленен е нашият живот. Ако Боговете си забравите, ще бъдете като коне... ще работите там, живеейки в земите си като овце.

С тази ... от враговете ще бягате на ... Свередз (вероятно означава Север – Б.пр.)...”

...

  Николай Владимирович Слатин дава множество пояснения. Ще цитираме само тези, които ни интересуват тук, а именно „Прав”, „Яв”, „Нав”:

Прав – „Управляващо”, Това, което управлява” (Причинно, Огнен свят), една от трите съставни части на света. Прав е невидима, за разлика от Нав, която понякога е видима, а понякога и същества „от другия свят” – навиите се появяват или проявяват в Яв (наяве).

Яв – „Явно”, „Проявено” (Физическото; това, което е в този свят, „този свят”), една от трите съставни части на света.

Нав – „Не-яв”, „Неявно”, „Непроявено” (Финия свят, „Другия свят”), една от трите съставни части на света.

 С други думи:

Прав – това е единен цялостен комплекс от закони, по които се развива Вселената и всичко съществуващо, подвластен само на Единния Бог.

Яв  – светът, който хората са в състояние да почувстват със сетивните си органи и да го проявят в своето съзнание.

Нав – светът, съществуващ в природата, но недостъпен за нашето възприятие.

„Преди това има Нав, и след това има Нав”, – казва Велесовата книга. „Той знае това, което е било преди тях, и това, което ще бъде след тях...” казва Коранът. И единият, и другият израз говорят за информацията, неунищожимостта на която утвърждава М.А.Булгаков: „Ръкописите не горят”.

И накрая,  Нав (Информацията) чрез управляващото въздействие на Прав (Мярата) се материализира в Яв (Материя).

С дадения Триглав Даждбо утвърждава, че процесът на Творението носи управляем характер и се осъществява чрез Прав (управлението се осъществява според определената от Бога Мяра). Триглавът «Прав – Яв –Нав» не е нищо по-различно от древният аналог на познатото ни днес триединство „Мяра – Материя – Информация”, заложено в основата на Концепцията за Обществена Безопасност.  Даждбо е съумял да изрази в пределно обобщени понятия първоосновата на Мирозданието, т.е, говорейки на съвременен език, бил е велик философ на своето време. Но, на някого му е много необходимо руснаците да нямат корени, да нямат своя писменост, да нямат свои изявени философи в древността и т.н., а всичко да е започнало с кръщението на Русия.

Руските подвижници безусловно са наследили тези древни знания от своите предци-славяни. И колкото и да се старали фалшификаторите на нашата история да скрият истината от нас, „няма нищо тайно, което с времето да не стане явно”. Наистина всичко излиза наяве. Така например, описвайки „Житие преподобного Сергия Радонежского” (издание на собствената типография на Свето-Троицката Сергиева Лавра, 1904г.), архимадрид Никон на стр.172, разказвайки за събитията, предшестващи Куликовата битка, пише:

„Светият старец провидял духом нуждата още веднъж да укрепи мъжеството на Великия Княз преди самата битка, и му изпратил за бласловение Богородична просфора собственоръчна грамота, чиито край е съхранила за потомството една от нашите летописи. Грамотата увещавала великия Княз да се сражава мъжествено за Божието дело и да бъде в несъмнено упование, че Бог ще овенчае делото им със щастлив успех, заввршвала със следното изречение: „за да тръгнеш, господине, ще ти помогне Бог и Тройца”.

Опитвайки се да обяснят разделението на БОГ и ТРОЙЦА в думите на Сергий Радонежски, в поясненията са написали нелепото и лекомислено тълкование, че под „Тройца” Сергий Радонежски изглежда имал предвид „храма на Пресветата Тройца”. А Сергий Радонежски не е бил от онзи, които биха си позволили изказвания, които всеки може да тълкува както иска. В дадения случай той даже не просто е казал, а е написал: „Бог и Тройца!”

Има смисъл да се замислим над съдържанието и източниците на руската народна поговорка: „Бог обича тройцата!”. Нали християнството е преработило и взело на въоръжение много образи, обреди и празници на славяните. 

Символи на противостоянието на светогледите на древноруското и древноегипетското жречества са:

–        Руската тройка,

–        Египетската квадрига (гръцка, римска, византийска, сега западна).

След това погледнете скулптурните композиции на коне на най-известните здания в страната ни и ги сравнете с руската тройка (рис. 2).

  (СЛЕДВА)