Прочетен: 1561 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 07.02.2012 20:04
„Атон-Ра” и Славянският Триглав
против официалната съвременна философия
Сега цялата официална академична наука се ръководи от същата древна представа за мирозданието, която била наложена в древен Египет. Първоначално и като че ли „обективно съществуващи” философски категории в нея са: материята, енергията, пространството и времето.
Но „енергията” е преходна форма на съществуването на материята. Най-прост пример: дървото (твърда материя) изгаря и се превръща в газ (газообразна материя). Процесът на преход от твърдо в газообразно състояние се съпровожда с отделяне на топлина (енергия).
А „пространството” и „времето” са само частни мери на общовселенската мяра. Това са субективни категории, създадени от човека за:
– Измерване на всички честотни процеси чрез една произволно избрана еталонна честота (време);
– Измерване на „пространството” (дължината) чрез единица за дължина, произволно избрана в качеството на еталон.
Така че от четирите основни „елемента” на съвременната официална философска академична наука верен е само един – „материята”. В действителност от древни времена изначални философски категории са „мяра”, „информация” и „материя”. При това не разделени една от друга, а в „процеса-триединство: мяра-информация-материя”.
Материя
Всичко във Вселената се състои от материя. Това го признават всички. Но абстрактна материя във Вселената не съществува. Материята се представя във вид на петте агрегатни състояния:
1. Твърдо.
2. Течно.
3. Газообразно.
4. Плазма.
Дотук всичко е така наречената „видима материя”, „видимия свят” (с изключение на някои незабележими газове).
1. Физически вакуум. Физическият вакуум не е някакво абстрактно вместилище – пространство, а една от разновидностите на материята.
Освен всичко това, има и още:
2. Елементарните частици и кванти на различните видове лъчения.
3. Статистическите и динамични полета във физическия природен вакуум, способни на силови въздействия върху всичко изброено дотук.
Тези частици и полета изграждат така наречения „фин свят”, „невидим свят”. Такава терминология използват някои окултни школи.
В разделянето на единния цялостен свят на два свята – „груб” и „фин” се крие най-дълбоката грешка! Преодоляването на това разделение е възможно чрез усвояването от човека на категорията „мяра”, за което ще говорим след малко.
Грешка има и в определението за материя, което е дал В.И.Ленин (рис. 3). „Съществуваща независимо от тях” – това е път към гибел, защото човекът изпада от хармонията на Мирозданието.
Информация
Всяка материя е подредена, има някакъв външен образ и вътрешна структура. Вие не можете да си представите някаква абстрактна „твърда материя” или „течна материя”. Точно тази подреденост носи носи в себе си съдържанието на вещта, нейната същност, т.е. съдържа информация за вещта.
И те (вещта и образа ѝ) не могат да съществуват отделно един от друг. „Няма вещ без образ.” Всяка материална вещ (фрагмент от Вселената) има свой образ (информация). А образът не може да съществува отделно, без материален носител. И освен това образът не може да бъде безраз–МЕР-ен, той обезателно е раз-МЕР-ен с определени параметри и характеристики, т.е. притежава собствена определена мяра. Затова може да се каже: „Няма образ без мяра.”
Мяра
Вече се убедихме, че всяка вещ и образа ѝ са разМЕРени с тегло, цвят, мирис, дължина, дебелина, разбиране, начин на мислене... и при това те непрекъснато се изменят („стареят”, променят си теглото, размерите, мириса и т.н.),... , т.е. притежават мяра. „Аллах е създал всяка вещ и я оразмерил с мяра” (Коран).
Във Вселената винаги и навсякъде протичат колебателни процеси. Звуковете са колебания (или трептения, казано другояче), светлината е колебание, магнитните и електромагнитните вълни са колебания, радиацията – също, биополето на човека – също, Луната се върти – колебае се около Земята, Земята се колебае около Слънцето и т.н. Ще отбележим едно много важно обстоятелство, за което по-късно, в главата „Егрегори”, ще говорим много подробно, а тук ще кажем само същността. Човекът също „излъчва колебания”, които се наричат „биополе”. Човекът също приема различни различни колебания. Битието е безкрайно множество от взаимно вложени колебателни процеси, протичащи с периоди от части от секундата до милиони и милиарди години.
Чрез колебанията „образът” на всяка „вещ” се предава (пренася) от един материален носител на други материални ноители (отразява се на тях). В пълна мяра това става и с човека.
Прости примери. Снимали сте дърво. Чрез светлинните колебания на снимката виждате сниманото от вас дърво. На фотохартията няма истинско дърво, а само образа му.
На масата ви има ябълка. Видели сте я вече и сте си затворили очите. И вие можете да си представите образа на ябълката. Какво има в главата ви? Ябълка ли? Не. Образът на ябълката, за сметка на светлинните колебания, се е „пренесъл” в клетките на вашия главен мозък.
Но този образ се отразява на други материални носители с различно качество. Всеки фрагмент от Вселената („вещ”) е подреден, има образ, и тази „вещ” съдържа информация – цялата пълнота от сведения за самата себе си, за своята същност, и цялата тази информация е раз-МЕР-ена с мяра: размер, цвят, тегло, атомна и молекулярна маса, начин на мислене, разбиране (ако става дума за човек) и т.н. А на други материални носители тази раз-МЕР-ена информация се „прехвърля” вече непълна (т.е. със загуби – Б.пр.).
Примери. Ето пак нашата снимка на дървото. Самото дърво е зелено, листата шумолят... На черно-бялата снимка обаче не виждате това. На цветната също. Да не говорим за размерите на реалното дърво и на неговия образ на снимката.
Ами ябълката? Лежи си тя на масата, голяма и румена. Такъв образ вие сте възприели при разглеждането ѝ. Но когато сте отхапали от нея – оказала се червива.
Какво е това: „различни качества” на изображението на един и същ предмет („вещ”)? Това са различни частни мери от проявлението на пълната мяра на тази вещ.
Следва да се отбележи, че както в миналото, така и в настоящето, много учени и мислители са стигали до разбирането за обективността на съществуването на информацията. Това касае ученията на Блаватска, Рьорих. Това касае и много наши съвременници (Акимов, Плъкин, Казначеев и т.н.). Но мяра в техните учения и теории няма.
Пълната мяра и частните мери
Вселената, нямайки нито „начало”, нито „край” (вечна и безкрайна), притежава цялата пълнота от сведения за самата себе си – пълната мяра. А ние черпим знания от Вселената чрез освояване на частните мери.
Всички знания, които е натрупало човечеството, са само едно множество от частни мери, почерпени от цялата пълнота на Общовселенската мяра.
Колко „закони на Природата, закони на Мирозданието” действат във Вселената? Знаем ли всички тези закони? Разбира се, че не. А всеки такъв закон е също някаква „частна мяра”, принадлежаща на цялата пълнота на Общовселенската Мяра.
Т.е. понятието „мяра” включва в себе си не само привичните „тегло”, „дължина”, „ширина” и т.н. В понятието „мяра” влизат и цвят, и вкус, и звук, и слово, и начин на мислене на хората (тяхната алгоритмика на мислене), и правила, и закони, по които протичат процесите в мирозданието, и много друго.
„Мярата” – това е „матрица”
Така пълната мяра на всяка вещ обединява в себе си множество „единични” мери. Ще поясним това с прост пример. Имаме, например, съвсем обикновена „вещ” – тухла. Тя има дебелина, дължина, ширина, тегло, цвят. Ще се ограничим само с това, макар че тук можем да добавим химическия състав, броя гънки на реброто на тухлата, броя на пукнатините отвътре и отвън, миризмата и т.н. Всичко това съвместно взето е „пълната мяра”, която притежава тухлата. И всички „единични мери” зависят една от друга. Например, ако изменим дебелината и ширината на тухлата, то, за да се съхрани теглото ѝ, нейната дължина също трябва да се измени. Тази взаимна зависимост може да се изрази математически. Изобщо взаимната зависимост на „единичните мери” на всяка вещ или явление, една от друга, се нарича „матрица”. Затова „общата мяра” (или просто „мяра”) може да се нарича „матрица”. В математиката за описание на всичко това има отделен раздел, наречен „Матрично смятане” или „Теория на матриците”. Какво е това – „матрица”?
Най-простата „матрица” сме изучавали още в училище. Това е „двумерната” матрица: абцисната ос и ординатната ос (рис. 4). Тя може да бъде изобразена графично – щом „Х” се измени, веднага се изменя и „Y”; и обратното.
Изучавали сме и тримерната матрица, където към „Х” и „Y” се добавя „Z”. Такава матрица също може да се изобрази графично (рис.5).
Но „четиримерната матрица” не може да бъде изобразена графически, както и „петмерната” и „N-мерната” матрици. На рис. 6 е показана тази „многомерност” в случая на човек. Човекът има ръст, тегло, брой на зъбите, знания, разбиране и т.н.
Рис.6
Всичко това са „единични” мери на човека. И всяка „единична” мяра може да се изобрази в зависимост от времето. Това ще бъде множество от двумерни матрици. А „общата мяра” на човека е всичко това, взето заедно. Да се изобрази графично такава „обща мяра” („пълна мяра”) е невъзможно. Но, както казахме преди малко, тази „пълна мяра” може да бъде описана със с математическия апарат на матричното смятане, т.е. не графически, а с езика на математиката. Обаче това е само „апарат” и нищо повече. За нас сега е важно да разберем същността.
Да обобщим: установихме, че всеки предмет (вещ, явление, в това число и социално явление)се явява многомерна матрица.
Тайната на Руската матрьошка
„Единичните мери” на коя да е „пълна мяра” (многомерна матрица) не само зависят една от друга, ами зависят и от всичко, което ги окръжава. Да разгледаме пак нашата тухла. Ако завали дъжд, то водата ще проникне в порите ѝ и теглото ѝ ще се промени. И не само това. Ако после температурите паднат под нулата, то водата в порите ще замръзне. Тъй като ледът заема по-голям обем от водата, то тухлата ще започне да се руши.
А каква е била причината за дъжда и мраза, които са започнали да въздействат и изменят „пълната мяра” на тухлата? Причината е изменението на времето в местността, където е лежала тухлата. А каква е причината за изменението на времето? Причината е изменението на атмосферата на Земята като цяло. А защо е настъпило това изменение? Върху състоянието на атмосферата влияе Слънцето, а и въобще Космоса. Човешката дейност и биосферата също влияят върху времето. Всеки от тези фактори притежава определена многомерна матрица. Получава се, че матрицата на който и да е от тези фактори включва в себе си матрицата на тухлата. На свой ред матрицата на всеки по-нисш фактор е обхваната от повече мерната матрица на по-висш фактор. В пределния случай това е многомерната матрица на цялата Вселена.
И погледнете внимателно – получихме матрьошка! Помните ли руската народна приказка за Кощей Безсмъртни, смъртта на когото е „на върха на иглата, иглата е в яйце, яйцето е в гъска, гъската е в заек, заекът е в сандък, сандъкът виси на вериги на върха на един дъб”. Разбира се, това е само образ, но той дава първичния смисъл.
Но „въздействието” не е само от страна на „голямата матрьошка” върху „малката матрьошка”. Има и обратно „въздействие” от страна на „малката матрьошка” върху „голямата”. Но това въздействие е само в границите на това, което „голямата матрьошка” позволи на „малката” да ѝ направи. Ако „малката” в своите въздействия върху „голямата” излиза извън пределите на „допуска”, то „голямата матрьошка”предприема съответните мерки и поставя „малката” на мястото ѝ.
„Матрицата” прилича на фуниевидна спирала
Току що разказаното се нарича „йерархия на управлението” във Вселената. По-подробно ще го разгледаме в глава 12. Засега ще кажем, че това управление не е дилетантско и грубо, на принципа „паднах – станах”. Управлението „отгоре-надолу” се осъществява по целесъобразност чрез вероятностен способ. Пример: от няколко пътя сте избрали един и сте дали заповед „надолу” по йерархията да се тръгне по този път. Когато всички са тръгнали по него, се оказало, че работата нещо не върви, не се получава както бихте искали (причините могат да са различни: избрали сте неправилния път, някой по-силен пречи на движението, допускате грешки в управлението на движението и т.н.). Тогава давате команда и поправяте движението както трябва, до момента в който целият организиран от вас „поход” тръгне по съвсем друг път, нов път. Т.е. матрицата се променя вероятностно, а не еднозначно!
Изхождайки от всичко разказано, можем да направим извода: мярата е многомерната вероятностна матрица на възможните състояния на материята.
„Многомерна” е ясно какво означава.
„Вероятностна” – също.
А „на възможните състояния” означава всичко онова, което „голямата матрьошка” позволява на „малката матрьошка”, вложена в нея, да направи.
За да стане по-ясно ще го изобразим графично. Представете си многомерната вероятностна матрица във вид на дебел канап, увит около фуния (рис. 7). Канапът – това е нишката на еволюцията. Еволюцията се развива по „многомерната вероятностна матрица на възможните състояния на материята”. Преминаването към следващата степен става само при „информационното насищане” на текущата степен. Т.е. всяка витка на канапа по тази спирала е основа (опора) за следващата витка. Ако я няма става срив. Именно поради тази причина говорим за необходимостта да се „насити” обществото с необходимата информация, преди да бъде изменено каквото и да е. А революционерите искат да изменят ситуацията като пропуснат еволюционни стъпала, което води до проливане на кръв, сълзи и страдания на милиони хора. Точно това направиха със страната демократизаторите. Оттук можем да направим извода: не трябва да се опитваме да изпреварим мярата си (степента си) на развитие.
Рис.7
„Матрьошка” от „матрици-фуниевидни спирали”
За да изобразим взаимното влияние на матриците-матрьошки една върху друга, „степените”(„намотките) на „фуниевидните спирали” може да не ги обозначаваме детайлно, а да нарисуваме просто фунии. Пред вас на рис. 8 са изобразени три матрици:
– Матрица на тухлата ( тя също се „създава – развива – разрушава” по вероятностен план).
– Матрица на биосферата.
– Матрица на нашата Слънчева система.
Големите матрици въздействат върху малките, и обратно. Разбира се „влиянието” на тухлата върху биосферата е нищожно, но все пак съществува, дори само поради това, че с времето се превръща в прах и замърсява атмосферата.
Рис.8(СЛЕДВА)
