Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.12.2011 20:54 - Пирамидата на "СВЕТОВНИЯ РЕД" - Първа част
Автор: gogo7 Категория: Политика   
Прочетен: 3719 Коментари: 0 Гласове:
1




СТРОЕЖ

НА ГЛОБАЛНАТА ПИРАМИДА НА “СВЕТОВНИЯ РЕД”
(К.П.Петров)

 

“Всеки щурец да си знае клончето.”

(руска народна пословица)

Дух на робство витае в капищата и  Кааба.    
Камбаните отекват : “Покай се..., смири се...”.

 
Робски знак лежи на кръстове и броеници,        

На него служат и олтарът,  и михраба.”           

(Омар Хайям)

 

            Ако вземете еднодоларова хартийка (банкнотата от $1 на САЩ) и внимателно я разгледате (рис.1), то на едната ѝ страна ще видите пирамида с отсечен връх, който сияе в ореола на излизащите от него лъчи. 
 image

Във вътрешността на отсечения връх е изобразено “масонското око”. А отдолу, под върха, стои “мавзолеят”, безглавата пресечена пирамида, построена от множество “тухлички”. Под цялото това съоръжение лежи надпис на латински: “novus ordo seclorum  (“нов световен ред завинаги”).

            Както виждате, глобализаторите не крият от нас устройството на своя “световен ред” на обществените отношения между хората на Земята. Те са изобразили това устройство върху един от символите на своята власт – еднодоларовата банкнота. А какъв е смисълът на това устройство? Нека го анализираме.

Ще започнем от следното. На обществото е насадено деление на труда на умствен и физически, което е откровена лъжа. Излиза, че строителят не мисли с главата си когато строи къща, а работи само с ръцете си. Очевидна лъжа! Добрият строител се отличава със своите знания! Той знае как да направи скелета на къщата, покрива, навеса, входа и т.н. А писателят (считан за работник на “умствения труд”) се уморява не само “умствено”, но и физически, пишейки произведенията си. Това разделение на труда на “умствен” и “физически” е направено умишлено, за да се скрие управленския труд и да не се търси отговорност за този труд.

Поначало трудът на хората се дели на два вида:

-управленски,

-производителен.

            Производителен труд е всяка дейност, в резултат на която се получава някакъв продукта. Този продукт може да бъде материален (хляб, маса, лъжичка и др.) или информационен (картина, книга и др.). Затова към производителния труд трябва да се причисли трудът на всички хора, произвеждащи продукти – както на материалната култура на обществото, така и на информационната (духовната) култура. Това е трудът на шлосера, на строителя, на писателя, на лекаря, на учения, на изобретателя и т.н.

            Работниците на управленския труд координират (съгласуват, “сглобяват”) усилията на работниците на производителния труд. На различните нива на управление (цех, завод, град, страна, човечество) обемът на управленските дейности е различен, но същността им е една – осъществяване на управлението както над отделни хора, така и над огромни маси от хора (даже цели народи) за постигане на определени цели на управлението.

            В глобалния исторически процес това разделение на хората на управленци и производители е възникнало естествено. Разделителната граница между тях минавала по отношение на знанията им. Това е станало в дълбока древност. В първобитната община се откроявали отделни хора с необичайни за останалите способности. Те можели да предсказват времето, да лекуват и т.н. А тогава това било много важно. Разболее се някой – “особеният” човек ще го излекува. Или: отиват всички на лов, но  “особеният” човек казва: “Утре ще е дъждовно и не е подходящо, по-добре вдругиден, когато ще е слънчево”. И така нататък.

            Общината забелязвала тези “особени” хора, отделяла ги от среда си и им създавала условия за дейността. Практически тези условия се изразявали в следното: освобождавали “особените” хора от необходимостта да ходят на лов, да орат и сеят, да изкореняват дървета..., т.е. да се занимават с производителен труд. Така тези хора имали достатъчно време за усвояване на нови знания. Можели да наблюдават звездите, времето, да съпоставят различните болести и поведението на хората, т.е.можели да анализират. В същото време останалите осигурявали прехраната “с пот на лицето”. Уморени, на тях не им било до усвояване на нови знания.  С други думи първоначалното разделяне на труда на производителен и управленски имало естествен характер. Общината отделяла от средата си “особените хора”  заради техните способности.

             Но инстинктите на родителската любов и самосъхранението довели до това, че “особените” хора започнали да скриват знанията си от останалите и да ги предават само на децата си, които невинаги имали способностите на “особените” си родители. Така се формирал древният “елит” и кланово се затворил (обособил се) в себе си. “Елитът” си присвоил монопола на достъп до знанията. Всички, които не принадлежали към него,  “елитът” започнал да счита за “тълпа”, “маса”, “простолюдие”, “сган”.

            В резултат се формирали две пирамиди (рис. 2):

            1. Пирамидата на структурата на обществото (пирамидата на властта).

            2. Пирамидата на овладените от хората знания (пирамидата на знанията).


image

На самия връх на пирамидата на знанията стои цялата пълнота на наличните в обществото фактологически знания, както и методиката за получаване на нови знания. По-отдолу лежат частичните, фрагментарни знания.

Според знанията се е формирала пирамидалната структура на обществото (“пирамидата на властта”):

 

1. Най-отгоре в пирамидата е “жречеството”. То е владеело цялата пълнота на известните в дадения исторически момент фактологически знания (фактологията) и методологията за получаване на ново знание.

            Сега от първоначалното жречество има само останки, защото, скривайки от хората цялостното знание, древното жречество изпаднало в сатанизъм и се лишило от достъпа до получаване и усвояване на по-висши знания от онези, с които разполагало “в началото на кариерата си”. Затова потомците на древните жреци постепенно деградирали. С времето се превърнали от жреци в знахари, владеещи някакви древни знания и технологии за лечение на хората, за манипулиране на съзнанието им, а и разни други “психотехники”. Но вече не владеят методологията за получаване на нови знания. По-подробно за този процес ще бъде разказано по-късно, когато читателят вече е получил необходимите знания. В съвременното ни общество това йерархически  най-висше псевдожречество (знахарство) на политически език го наричат “световно правителство” (или “световно задкулисие”, глобализатори). В Концепцията за обществена безопасност (КОБ) това псевдожречество е наречено “Глобален Предиктор”(ГП). “Предиктор” означава предсказател, предуказател (т.е. “жрец”, доколкото в началото на своето формиране, в древен Египет, те все пак били жреци). А “глобален” означава, че този “предиктор” претендира за формиране и управление на обществените процеси в мащабите на цялото човечество.

            Защо в КОБ се използва чуждицата “предиктор”, а не просто “жрец”? Това е направено умишлено за да се избегнат недоразумения при превод. По принцип КОБ не е предназначена само за Русия, а за всички народи. Материалите на КОБ се превеждат на много езици.  Но в много европейски страни под думата “жрец” разбират човек, който принася в жертва разни животни, гълъби и т.н. Затова терминът “предиктор” е по-подходящ.  Него би трябвало да го знаят в западното образовано общество, тъй като в курсовете по математика във висшите учебни заведения се изучава числения метод “предиктор-коректор”. В превод той означава “предсказвам, после поправям”. С други думи, на езика на математиката, при управлението на някакъв процес, най-напред е необходимо да се определи “накъде трябва да се върви”, “какво трябва да се прави” и “в резултат какво се очаква” (т.е. “предсказваме”). След като започнем да правим това, което сме набелязали, и да се движим натам, накъдето сме указали (на езика на математиката), то веднага получаваме някакви резултати. Тези резултати могат да се различават от очакваните. Тогава трябва да се внесат поправки и в “накъде да се върви”, и в “какво да се прави”, и в “какво ще се получи” (т.е. трябва да се коригира това, което сме предсказали по-рано).

            Освен казаното дотук, “глобален” означава и че преди около 3500 години жречеството (това е било древноегипетското жречество) е посегнало и към установяване на глобална подтисническа цивилизация. И ние с вас живеем във времето когато фактически “строителството” ѝ почти завършено. Затова, от нравствена гледна точка,  под ГП може да се разбира и “Глобален Паразит”, тъй като тази мафия паразитира на “тялото на цялото човечество”.

 

            2. Под върха на пирамидата е разположена горната част на “мавзолея”, където е стои управляващият “елит”. “Елитът” не владее всички знания в тяхната цялостност.  Жречеството (впоследствие “псевдожречество”) му давало само толкова знания (фактология), колкото да може да изпълнява определени дейности, а цялостното знание запазвало за себе си. В резултат “елитът” никога не е виждал и досега не вижда целостността и взаимовръзката на всички процеси. Не разбира същността на това, което се случва. Едновременно с предоставянето на откъслечни знания, псевдожречеството поддържало в “елита”  чувство на превъзходство над останалите хора (още повече че “елитът” се е създавал предимно от евреи). На тях им се е говорело, че са “избрани”, даже “богоизбрани”, че са “най-умните”, “най-талантливите”, че имат право на “особено” положение в обществото. Така псевдожреците безструктурно управлявали “елита”, а дозираното подаване на знания към него им позволявало да го държат в подчинение. Помните ли лозунга:”Всеки трябва да си върши работата достойно!”? Е, “всеки” в нашата страна си вършеше работата, а “те”(глобализаторите) следяха всички наши дела и направляваха всички наши усилия за достигане на своите интереси

            За да бъде управлението на обществото устойчиво е необходимо “елитът” да не се досеща, че го управляват. Затова “елитът” не трябва да се задържа много на местата си, за да не успее да схване как го обработват и използват. Затова Глобалният Предиктор – паразит от време на време го обновява. Как става това? Издигат се подходящи за целта лозунги (“Бий жидовете, спасявай родината!”, “Да живее свободата, равенството, братството!”, “Световен пожар ще запалим!”). С тяхна помощ (по-точно с помощта на идеологията, на чиято база са изработени) “световното правителство” тласка “тълпата" към революция, преврат или погром. Старият “елит” минава под ножа” – “тълпата” го унищожава. Веднага “жречеството” поставя нов “елит” – предвидливо приготвен и по необходимия начин подготвен.  Как става това “обрязване” на елита ще разкажем след малко.

            Сега в Русия политическите партии се борят за власт. Техните лидери се стремят да попаднат в “елита”, да вземат своя “дял”, да се издигнат над “тълпата” и да се разположат в най-горната част на “мавзолея”. Те не разбират че са “елит”-ни тълпари, обречени от глобализаторите на поредното “обрязване”. Тлъстия пай, на който се радват днес, утре глобализаторите просто ще го приберат. И има някаква “тайнствена сила”, която умело скарва всички партии на принципа “разделяй и владей”.

            Единствено “елитът” си мисли, че е “върхът” на обществото. На практика тя не се отличава с нищо от “тълпата”, която се намира най-отдолу, в основата на пирамидата.

 

            3. Най-отдолу в пирамидата е “тълпата”. На нея жреците дават още по-малко знания, отколкото на “елита”.  Тези откъслечни знания трябва да обезпечават качествената работа на “тълпата” за благото на “елита” и “жреците”.

 

            Съществуващата система на предучилищно, училищно, висше и академично образование в цял свят до ден днешен осигурява съответните “кадри” за тази тълпо-“елитарна” структура на обществото. “Всеки щурец да си знае клончето!” (виж Коментар 1). В общообразователните училища готвят “тълпата”. Ако си се родил в семейството на стругар, стани и ти стругар! А в “специалните” училища на децата им нашепват: “Вие сте талантливи.”, “Вие сте умни.”, “Вие учите в елитно училище.”  там подготвят “елита”. Така в наши дни се реализира принципът “Разделяй и властвай!”.

            “Тълпата” е безотговорна народна маса, считаща, че мисленето е задължително само за онези “на върха”: “Аз съм малък човек.”, “Ние сме по хамалската работа.”, “Той е жираф! Вижда по-надалече и знае по-добре!”.

            “Елитът” също е тълпа, но още по-безотговорна от народните маси. Отличава се само с това, че има достъп до по-висши знания, вследствие на което се счита за “елит”. Но цялостни, пълни знания “елитът” няма.

 

            Виссарион Белински е казал: “Тълпата е множество от хора, живеещи по предания и разсъждаващи по авторитети.”

            – Общността на преданията (исторически митове, разкази на “очевидци” и др.)  сплотява тълпата.

            Авторитетите на преданията (“вождове”, “президенти” и така наречените “лидери”) могат да управляват тълпата.

        Този, който формира преданията и вождовете, управлява цялото общество.

Но преданието може да бъде лъжливо и да се различава от това, което е било в действителност (например отечествената история). А на “вождовете-авторитети” им се създава “имидж” (“образ”), който може да е различен от истинския.

Разсъждаването по авторитет показва интелектуална незрялост (интелектуална инфантилност). Това е главното качество на тълпата.

        Тълпата не желае да решава проблемите, използвайки ума си.

        Разочарована от едни “вождове”, тълпата веднага започва да търси (или чака) нови.

        “Тълпата” следва вождовете страстно! В смисъл на безкритично, безотговорно. Тя сляпо вярва в правотата на вожда. А той може да бъде и провокатор.

Разрушаването на преданието (историческия мит) или авторитета на “вожда” превръща тълпата в сбирщина, в паплач (тълпата не разсъждава самостоятелно).

Представете си, че Жириновски изчезне. Ще функционира ли ЛДПР? Това е партия на един човек. Махаме “Жирик” и партията изчезва. Но тази партия е нужна на “световното задкулисие” и то пази “Жирик” (Коментар 2).  

Сега създаваната в Русия “вертикала на властта” не съдържа безструктурния способ на управление, който е значително по-ефективен от структурния. За тези способи на управление много подробно е разказано в КОБ, в “Достатъчно общата теория на  управлението” (ДОТУ). Като пример тук ще посочим, че в съвременните условия управлението на процесите в Камчатка от Москва не е възможно. Ръководителят на Камчатка трябва умее сам да взема решенията – бързо и на място, съобразявайки се с общия ход на процесите. А за вникване в същността на управлението той трябва да е наясно с ДОТУ. Но именно “методологията” за осъзнаване на “общия ход на нещата” не се дава на ръководителите на градовете и регионите. Разполага ли Путин с готови управленци, разбиращи “общия ход на нещата”? Засега очевидно не. Изгражданата “вертикала на властта” предполага, че регионалните ръководители ще чакат указания от Москва за всеки възникнал проблем – за да не изпаднат в немилост при провал, което по същество е тактика за оцеляване. А Медведев не само няма такива управленци, но и няма онзи авторитет, който засега успява да поддържа Путин. 

За мислещите хора би трябвало да е очевидно, че в периода на установяване на порядък в страната, просто е необходимо нещо от рода на “вертикалата на властта” . Но едновременно с нейното изграждане е необходима и целенасочена подготовка на съответните кадри.

След всичко изложено дотук, би трябвало вече да е ясно с какво е опасна изгражданата (от кого?) “вертикала на властта”. Всички ръководители ще висят “на конци”, завързани към един “гвоздей”. А какво ще стане ако “гвоздеят” се счупи, “ръждяса”, или някой го извади?

 

Така, столетия наред, “жречеството” е формирало и устойчиво е поддържало в подчинение две тълпи. Едната тълпа е “тълпата”, другата тълпа – “елитът”. Само че едната тълпа е привилегирована, “охранена” (и се ужасява от мисълта да падне надолу). Другата тълпа е бедна, обезправена. У всеки неин член се е възпитавало и се възпитава до ден днешен сремежа да “пробие” и да се издигне до “върха” на обществото, за да живее добре, сито, като същевременно (както и досега изглежда в очите на околните) не прави нищо особено. Т.е. и тук, в това “устройство” на обществото, е реализиран принципът “разделяй и владей”. (СЛЕДВА)
---------------------------------------------------------------------------------------------------------

Коментари:
(1) Или българската поговорка „Всяка жаба да си знае блатото!” (Б.пр)
 

(2) На българската политическа сцена също могат да се посочат такива партии. Например: НДСВ на Симеон Кобурготски, ГЕРБ на Бойко Борисов, АТАКА на Волен Сидеров (Б.пр.)   





Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: gogo7
Категория: Политика
Прочетен: 136890
Постинги: 24
Коментари: 96
Гласове: 22
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031