Всяка вещ има образ и те са оразмерени. В това се състои триединството (материя+образ+мяра) на всичко, което ни заобикаля, а и на нас самите. За съвременната наука не е тайна, че освен електроните и фотоните, абсолютно всеки предмет може да се разглежда като вълна със съответната дължина на вълната[1]. Ако по някакъв начин изменим дължината на вълната (т.е. мярата), ще изменим и образа ѝ, а следователно и самата материя.

Човекът е така устроен, че може да разглежда материята, образа и мярата поотделно, но на практика те са неделими. Няма ВЕЩ без ОБРАЗ и всички процеси на преОБРАЗуване на материята протичат според нейната пълна МЯРА.

“Словото е мяра” са казвали древните египетски жреци, но само най-посветените са разбирали пълния смисъл на твърдението. Словото, като всяка частна мяра, е само част от пълната мяра за мирозданието. Но е важно, че чрез нея може да се влияе на образа и материята. Това древните са го знаели и са се ползвали от него. Но дали се ползваме и ние от него?

Нека разгледаме няколко примера. Думата „болница” какви образи предизвиква в съзнанието ви? В най-добрия случай – дом за болни хора. Никакво положително начало няма дори в самата дума. Ако решим да променим посоката на преобразуване на материята – би трябвало да кажем „лечебница”. А ако искаме да има превантивна дейност срещу болестите – би трябвало да е „здравница”. Помислете върху това и преценете дали се движим в правилната посока. В древен Китай на лекарите се е плащало за да съветват хората как да запазят здравето си до дълбока старост. Когато някой се разболеел – спирал да плаща. И правилно.

Друг пример: българското общество. Несъмнено то се състои от различни индивиди. Различни в смисъл на образование, социално положение, емоционални и ментални качества, пристрастия към един или друг начин на живот, физически мерки, здравословно състояние, възраст и прочие. Ако трябва да си представим обществото във вид на вълна, ще се получи нещо като морска повърхност – множество вълнички, които се движат в различни посоки и имат различни дължини. Тези вълнички взаимодействат помежду си като се усилват или отслабват. Под въздействието на външни фактори (атмосферните за морето са аналогични на управленските в обществото), тази вълнова повърхност може да промени вида си. Т.е. ако върху вълничките се упражни определено информационно въздействие, техните форми,  дължини и посока на разпространение ще се променят. Промените в образа и мярата водят до „материализация” на промененото информационно състояние. Затова е много важно какво информационно въздействие ще упражняваме. Как стоят нещата в нашето общество? Какво информационно въздействие оказват медиите (от телевизиите до билбордовете), образователната система, държавното управление? Някои си мислят, че телевизиите отразяват живота огледално. Но грешат. В повечето случаи това, което се излъчва по телевизиите, масово става стереотип на поведение в живота. Учителите могат да кажат колко пъти са чували „цветисти изрази” от рода на тези в „Комиците”. Стана модерно децата да се кръщават със „звучните български” имена „Ферхонде”, „Мюмюн”, „Сара”. Нека не ни се изплъзват от погледа и насилническите сцени, претворявани  в живота от непълнолетни или психически инфантилни индивиди. Предполагам, че всеки може да се досети и за други явления, породени от медийното пространство. Ако искаме нещата да тръгнат в по-добра посока, ще трябва сериозно да ревизираме информационния боклук наоколо. Но житейският опит показва, че централизираното изхвърляне не този боклук не е ефикасно, ако не бъде съчетано с приоритетна работа върху човешкото съзнание, и то в цялото общество.  

Човекът не е само тяло, както смятат материалистите. Не е и само дух, както смятат идеалистите (включително и религиите). Човекът е и едното, и другото,  съразмерно и неразривно свързани помежду си. Не може да имаме успех ако обръщаме внимание само на едното.  

[1] Вълна на дьо Бройл