“Хора много, а човеците са малко. ”

(Диоген Синопски, 404-323г. пр.н.е.)

           

            Веднъж Диоген излязъл от своето жилище-бъчва и със запален фенер посред бял ден започнал да търси нещо, бродейки из град Синоп. “Диоген, какво търсиш?”- го попитал един от навалицата. “Търся човек!”- отгорил философът.

 

От какво зависи поведението на човека 

            Животът на хората в обществото до голяма степен се определя от господстващия в него тип психика.

            Хората са различни. Едни са добри, други са зли. Едни са спокойни, други са избухливи, и т.н., и т.н. Дори един и същ човек се държи по различен начин в различни моменти. За да не се заблудим в цялото това „разнообразие”, трябва да се опрем на някаква „координатна система”. Това и ще направим.

Поведението на човека се изгражда въз основа на взаимодействието на:

1.      Вродените инстинкти и безусловните рефлекси.

2.      Автоматичното задействане на привичките (изработени в процеса на живот в обществото) и навиците (усвоени в хода на възникналите ситуации-дразнители, на които е било необходимо да се реагира).

3.      Разума. Това е разумното моделиране на собственото си поведение въз основа на информацията:

-съхранявана в паметта и

-постъпващата отново от вън.

            4. Интуицията. Интуицията (от лат. Intuition – гледам втренчено) е способност за непосредствено постигане на истината.

 

            В до-марксистката философия интуицията се разглеждала като особена форма на познавателната дейност. Спиноза я считал за “трети вид” познание, което е най-достоверно и важно, достигащо до същността на нещата. В съвременната западна философия и психологията  интуицията се разглежда като мистична способност за получаване на знания, несъвместима с логиката и жизнената практика (интуитивизъм).

            Диалектическият материализъм разглежда интуицията като “непосредствено знание”, като “живо съзерцание в неговата диалектическа връзка с опосредстваното знание (познанието)” и отхвърля интуицията като свръхразумна, мистична познавателна способност.

            Когато интуицията се проявява в човека, тя му дава препоръки, които отначало излизат от границите на

-         неговия разум,

-         привичките и навиците му,

-         инстинктите му.

Но после препоръките на интуитивното прозрение могат да бъдат разбрани от разума на този човек.

За инуицията ще говорим по-подробно при разглеждането на основните положения на Достатъчно общата теория на управлението и при разглеждането на егрегорите. А в тази глава ще помоля читателя да се замисли над следното. Когато казвате фразата “дойде ми една мисъл в главата”, задайте си въпроса откъде е дошла тази мисъл и сами си отговорете. Опитайте.

 

 

Типове психика

 

В психиката на всеки човек изброените съставки (1,2,3,4) така или иначе присъстват. Но при различните хора тези съставки взаимодействат по различен начин. В зависимост от това, какво е нивото на значимост на всяка съставка (кое е на първо място, кое на второ и т.н.),  може да се охарактеризира психиката на всеки човек. Оттук се извеждат 5 основни типа строеж на психиката:

1. Човешки тип психика

2. Демоничен тип психика

3. Психика на робот-зомби

4. Животински тип психика

В съвременното общество има и голям брой “нечовеци”, чиито строеж на психиката може да бъде наречен:

5. Пропаднал по-ниско от животно.

Този тип на психиката е несвойствен за природата на човека, за неговата генетика. Той е привнесен в живота на социалната система, в която живеят съвременните хора, и на практика изпълнява жизнените установки на безнравствената концептуална власт. Подробно за “пропадналите” ще поговорим след малко.

Освен това, човек живее не сам, а в общество (град, някакъв колектив, фирма, партия и т.н.). Това поражда в обществото като цяло (селото, града, областта, партията, фирмата и т.н.) някаква колективна психическа дейност (“колективна психика”, психическа“ атмосфера). Тя може да бъде два вида:

1.                          С ръст на грешките. Към грешките, които извършва един човек, се добавят и грешките, извършвани от другите. Количеството на грешките расте и погребва под себе си цялото това общество (част от обществото, партия...), ако обществото (част от обществото) не подготви друга психическа “атмосфера”.

2.                          С отстраняване на грешките. Грешката, направена от един човек, се отстранява от другите. Но главното тук е, че всеки се старае да не прави грешки, за да не обременява другите с отстраняването им.

Хората се различават и по взаимоотношенията на тяхната лична психика с колективната психика.  По този признак се разделят така:

1.      “Стадност”.

В този случай човекът е подчинен на колективната психика. (“И аз съм като всички!”, “Ние сме (бого)избрани.”, “Ние сме за царя!”, “А ние – за демокрацията.”, “А ние – за партийния секретар.”, “Ние сме прости хора.”, “Овце сме, каквото искаш, това прави с нас”, т.е. безчинствай, и т.н.)

2. “Колективна свобода”.

Тук човекът е свободен съучастник в някаква колективна психическа дейност.

3.“Пастири” и “вълци”.

В този случай, бивайки даже при “колективна свобода”, по отношение на  хората със стадна псикика, човекът може да се проявява като:

- “вълк”, който безчинства по отношение на “овцете” в стадото (например собствениците на фирми, банки, дворци);

- “пастир”, който поддържа вълчия произвол по отношение на “овцете” в стадото (например: попове, равини, мулли, лидери на партии, движения и общества).

4. Според приноса им в колективната психика, хората могат да бъдат:

- хора, работещи за поддържане на безгрешното развитие на колектива;

- хора, пораждащи лавина от грешки и бедствия в колектива;

-хора, за който е свойствено и “едното”, и “другото” (и хармония, и дисхармония), в зависимост от настроението, обстоятелствата, приятелската среда и т.н.

Важен извод: Казаното дотук означава, че всички усвоени от човека теоретични знания и практически навици са само допълнение към неговия тип психика. С други думи, достойнството на човека като личност, се изразява не в знанията и навиците му, а в типа на неговата (човешка) психика.

 

 

Характеристики на петте типа психика

 

1.      Човешки тип психика:

–        Инстинктите, привичките, разумът и интуицията  са в хармония помежду си и взаимно си помагат в изграждането на поведението на човека.

–        Вродените рефлекси и инстинкти са само основата, върху която се строи разумното творческо поведение на човека.

–        Разумът приема и анализира:

-информацията, породена от психиката на самия човек,

-информацията, породена от колективната психика,

-информацията, идваща отвън,

-информацията от Бога (Светият дух).

–                    Интуицията предоставя на човека необходимата му информация. Той я разбира и се ръководи от нея. 

–        Човекът е свободен от мании и зависимости (от “стадността”, “колективната психика” и другите влияния от типа на егрегорите).

2.      Демоничен тип психика:

–        Разумът и волята господстват над инстинктите, но разумът се “опиянява” от своята независимост от тях. (“Колко съм умен!”, “ Каква силна воля имам!”)

–        Разумът отхвърля интуицията (а може и въобще да липсва у този човек).

–        Разумът отрича Висшия замисъл, отхвърля природните закони (“Върви против Бога.”, казват за него; “Не трябва да се огъваме под натиска на изменчивия свят. По-добре той да се  огъва под наш натиск!”– това са думи от песните на демократизатора-троцкист Макаревич.) . Така човек става жертва на своята ограниченост и мании, които не е в състояние да преодолее.

–        Главната характеристика на демонизма е стремежа да се освободи от Бога (умишлено или не).

–        Демонизмът е по-широко понятие от озверяването, тъй като освен озверяване включва в себе си и:

-едноличен демонизъм (“индивидуализъм”),

-колективен демонизъм.

–         Едноличният и колективният демонизми могат да бъдат:

-злонамерени (“Безумие е да мислим, че злите не творят зло.”Марк Аврелий),

-добронамерени (от гледна точка на житейското разбиране за добро и зло: “Искахме да стане  по-добре, а се получи както винаги…”),

-“неутрални” (като Ангела на Лаодакийската църква: ”…ти си топъл, но не горещ и не студен…”; или както казват днес много демони и индивидуалисти: “Аз съм извън политиката.”; или както казват колективните демони: “Ние сме за неутралитет.”).

–        Ако намеренията на демонизма са в разрез с природните закони, и не са в синхрон със замисъла на Бога, то това ще доведе до непредвидими последствия за този човек, тъй като “против Бога никой не преуспява”. Демонизмът отрича Божия замисъл и се намира в плен на самонадеяността си по отношение на своята самодостатъчност.

–        Демонизмът много често пропада до нивото на зомби или животински тип психика поради своята затвореност и ограниченост.

3.      Биоробот-зомби

–        Разумът отхвърля интуицията (или тя изобщо липсва).

–        Разумът служи на инстинктите, обслужва ги.

–        Човекът изпълнява заложената в психиката му програма.

Тази програма може да бъде:

-едновариантна (“човек-влак” – движи се по релси, само в една посока);

-многовариантна (“човек-скакалец” – прескача от една партия в друга).

–        Зомбиращите програми могат да бъдат по-значими, по-силни от вродените инстинкти. Тогава:

а) “Зомбито” не проявява своите инстинктивно-животински реакции в ситуации-дразнители и изглежда като “човек”.

б) В психиката на “зомбито” са възможни конфликти между:

-инстинктите,

-зомбиращите програми,

-другите съставки на психиката.

За такива конфликти в психиката, в това число и своята собствена, Владимир Висоцки пише: “…мога едновременно да гриза чаши и да чета Шилер в оригинал…”.

–        Всички инстинкти, рефлекси, привички и автоматизми сработват автоматично (безсъзнателно) при съприкосновението на такъв индивид със съответните обстоятелства или ситуации. Ето в такива ситуации може реално да се разпознае типа психика на човека.

4.      Животински тип психика

–        Поведението на индивида е подчинено на инстинктите (“Искам да ям!”, “Искам жена!”). За такива има една детска песничка: “…Хубаво е да си куче! Където искаш – пишкаш, където искаш– акаш!”. Понякога оголените инстинкти могат да се скриват под разни “цивилизовани” маниери (облечен е “културно”, говори “красиво”, а всъщност е …).

–        Инстинктите поробват интуицията и разума, по-силни са от тях.

–        Разумът обслужва инстинктивните потребности и се опитва да приспособи интуицията за това (ако я има). (“Искам да ям! Искам жена!” Такъв индивид може да убие, да изнасили и т.н.)

–        Разумът отхвърля интуицията (ако изобщо я има).

–        Всички инстинкти, рефлекси, привички и пристрастия сработват автоматично и безсъзнателно, веднага щом индивидът се окаже в съответната ситуация или обстоятелства. В тези ситуации, както вече казахме, внимателният човек бързо разпознава типа психика на индивида.

5.      Пропаднал по-ниско от животно

–        Индивидът се оглупява сам с различни психотропни вещества: алкохол, тютюн, “леки” и “тежки” наркотици.

–        Поведението на индивида е подчинено на зависимостта от тези наркотици.

–        Биополето на този индивид се деформира сериозно. Здравето го напуска.

–        Ако отрови (алкохол, тютюн и други наркотици), които разрушават генетиката на човека, постъпват в организма често и в количества при които хромозомните структури на организма не успяват да поправят повредите, то потомството на тези индивиди е обречено на израждане.

 

За нагледност, всичко казано дотук е илюстрирано на схемите в края на главата.

Сега, след запознаването си типовете психика, опитайте да определите какъв тип психика имат ваши роднини, приятели, познати. Вероятността да стигнете до ужасни изводи е голям. Броят на “сексуално-храносмилателните апарати” ( 6 метра черво и много-много секс) с мечти “да ядат, пият и всичко останало”, “да вземат от живота максимално”, “да са като хората”, броят на тези двукраки около вас ще се окаже доста голям. Освен това количеството на индивидите с психики тип “зомби”, “животински” и “пропаднал по-ниско от животински” с всяка изминала година расте. Защо? Нима хората сами стават “зомби” или “животни”? Не, разбира се. Причината е в това, че културата в която живеем, целенасочено формира тези по-нисши типове психика, и не позволява да се формира човешки тип психика. Помислете дори само върху тематиката на абсолютното болшинство телевизионни предавания. 

 

“Секс-бомба” – оръжие за масово поражение.

Обусловеност на мъжките и женските инстинкти

 

Инстинктите у човека са обусловени още и от половата принадлежност. Тези инстинкти носят програмата за съхранение на вида в приемствеността на поколенията.

Женските инстинкти  са ориентирани към:

–        зачеване на дете,

–        раждане на дете,

–        помагане на детето в началните стадии на неговия живот.

Жената, ръководена от своите инстинкти, обслужва потребностите на детето.

Мъжките инстинкти са ориентирани към обслужване на жената и потомството. Мъжът, чрез инстинктите на половото влечение, е психически подчинен на жената.

В много исторически обстоятелства терминът “секс-бомба” трябва да се възприема буквално – това е оръжие за масово поражение, поразяващият ефект на което може да се разпростре стотици години напред. Примери за такива секс-бомби са библейската Есфир и еврейката Малка (майка на Владимир, кръстителя на Русия).   

Тази ориентация на инстинктите се дължи на това, че инстинктите на вида “разумен” Човек са построени така, че да се обезпечи максимално бързо увеличаване на населението. Затова инстинктите на жената са ориентирани към обслужване на детето в първите месеци и години на живота му и борба за “по-добро място под слънцето”. А инстинктите на мъжа са ориентирани към подтискане на “заешките” програми на поведение (“нашата работа не е да раждаме – пъхаш, вадиш и беж да те няма”) и  към подпомагане на жената с децата. Това поставя мъжа с животински тип психика в психическа зависимост от жената и може да го превърне в оръдие, чрез което жената достига “по-добро място под слънцето” в конкуренция със себеподобни самки.  

В културата на общество, в което броят на индивидите с животински тип психика преобладава, това явление се счита за допустимо и нормално. Отражение на тези отношения можем да открием в различни видове “културни обвивки” на обществото: например в женската мода – така наречената “висша мода”, а също и голяма част от специфичните мъжки ругатни.

В книгата “Жената в древния свят” (Е.Вардиман, М., “Наука”, 1990, стр.15) е публикувана репродукция на скална рисунка на тема живот в обществото в матриархат, намерена в пещера в Африка на територията на съвременен Алжир (рис. 7-1).

Мъжът е на лов с копие и лък. Жена му “обезпечава тила”. Всеки уж се занимава със своите дела.Но дългият извит член на мъжа е “собственост” на тази жена – поставен където трябва е като дистанционно управление за робот – простира се от жената до местоработата на мъжа.

В коментара към рисунката в споменатата книга авторът казва:

“Вдигането на ръцете на жената трябва несъмнено да се разбира като ритуален жест: женското начало явно е свързано с магьосническа функция; жената предизвиква висшите сили да дадат обилна плячка.”

Възможно е древният автор наистина да е искал да изрази идеята за “посредничеството на жената пред висшите сили”. Но не е изключено и тогава това да е било карикатура на “вагинократията” (от “vagina” – влагалище, и „кратия” – власт), при която „жената” почти винаги – в пряко общуване и дистанционно – управлява „мъжа” като свой биоробот. Но при това и тя може да бъде „не господарка и на самата себе си”, намирайки се под властта на същото, което властва и над нейния „мъж”[1].

Във всеки случай изкуството е един от способите за познание и описание на Живота. Художникът е способен обективно да покаже онова, което не разбира и дори противоречи на убежденията му. Идеята за матриархата и вагинократията в общество с преобладаващ животински тип психика трудно може да бъде по-добре изразена от начина по който го е направил авторът на тази скална рисунка.

Кой е главният: президентът на страната или неговата жена?

Ролята на „семейството” и „първите дами”

Сега да си изясним ролята на „семейството” и „първите дами” в политическия живот на съвременния свят. Смята се, че живеем в явен патриархат. Много неща ще станат обясними, очевидни и предсказуеми, когато бъдат разгледани типовете псикики на мъжете, заемащи държавни и други длъжности, и съпътстващите ги жени (любовници и съпруги), които командват мъжете в домашното „Политбюро” („никой не е герой пред своята жена”). Получава се, че реално обществото се намира в матриархат, макар че организационно изглежда като патриархат.

Вече почти никой не се съмнява, че генсекът М.Горбачов се е намирал „под чехъла” на своята Раиса Максимовна. До какво доведе това е очевидно. Същото е и в семейство Елцин, където решаваща роля е играла дъщерята Татяна. До какво доведе това – изпитва на гърба си целият народ. Налага се да преразгледаме изборната процедура. Кого избира народът – президента или неговата жена?

Има и друг вариант – уж пораснали вече деца, а командващи майките си както в детството си и превръщащи живота им в ад. А също и „мамини” синчета, които цял живот остават подвластни на майките си (майките им превръщат живота на децата си в нескончаемо робство). 

Мнението за абсолютната активност на мъжете в половите отношения е илюзия. В повечето случаи половото влечение у мъжете го предизвикват жените, а мъжката реакция е ответна. Ако жената е носител на животински или на демоничен тип психика, то тя много цени отношения, построени на такава основа. Освобождаването на мъжа от тази зависимост ѝ е много по-неприятно отколкото измяната с друга жена на същата инстинктивно-демонична основа. За нея това е жизнена трагедия, съдбовен крах. И така ще продължава докато самата тя не се освободи от диктата на инстинктите, автоматизмите на културата, собствените мании и демонизъм.

 

Защо Клинтън

 превърна овалния кабинет в орален

 

При възрасни, чиито отношения са обусловени от инстинктите (макар и скрити под културни обичаи), привлекателен е самият процес на съвокупление, а бременността, която може да последва след съвокуплението, е съпътстващ ефект, който може да получи оценката „нежелана бременност”[2]. Затова общество, в което господстват нечовешките типове психика, е обезпокоено от проблема за „безопасния секс”, при който няма ограничения и опасности, включително и опасността „бременност”, сведена едва ли не до инфекция, предаваща се по полов път.

При човешкия тип психика, поради емоционалната самодостатъчност на индивида без зависимост от пола, сексът престава да бъде средство за емоционално разтоварване или зареждане, а всяко съвокупление има за цел зачеването на Човек – наместник Божи на Земята – и затова представлява свещенодействие. Свещенодействие, чиято цел е раждане и възпитаване на истински Човек и затова не може да се извършва мимоходом, в ритъма на „безопасния секс”, ограничаван само от „жаждата” за наслаждения, потенцията на партньорите и свободното време.

 Съответно „отдихът” на държавни служители и бизнесмени чрез  секс извън семейството е явен израз на животински тип психика или демонизъм.

Скандалът в САЩ с Моника Левински и президента Клинтън показа, че начело на държавността на САЩ стои говореща, дресирана от цивилизацията „маймуна”, която е превърнала овалния кабинет на държавния глава на САЩ в орален. В хода на официалното разследване основното внимание на американската общественост се съсредоточи върху това, лъгал ли е Клинтън под клетва или не. Макар че, главният поучителен момент се състои в това, признава ли обществото правото на носител на животински или демоничен тип психика да заема висши държавни длъжности, или ще счете разкриването на този факт за достатъчно основание да откаже доверието си на този субект.

„Обезпокоената общественост” на САЩ не засегна същността на въпроса, пред който се изправи Америка – за различните типове психика. Даже някои счетоха привличането на вниманието на Америка към секса на Клинтън за политикански акт, нанасящ вреда на политическата безопасност на САЩ, понеже от тяхна гледна точка сексуалните развлечения на Клинтън нямат никакво отношение към изпълнението на длъжностните му задължения. Вследствие на такова отношение към неизяснения проблем за типа психика, на САЩ им предстои да се върнат отново към него, може би под друга форма, и да се убедят, че това не е дреболия, недостойна за вниманието на държавните органи и обществеността. 

Поради това, че този проблем в Русия е изявен и в обществото се формира определено отношение към него, ние имаме известно преимущество спрямо „напредналия” Запад.

Да обобщим: съществува тристепенна система за възпроизводство на поколенията:

1 ниво – детето,

2 ниво – жената-майка,

3 ниво – мъжът-баща.

Мнението за мъжката активност в половите отношения е илюзия. Половото влечение у мъжете го предизвиква жената, а мъжката реакция е ответна.

Затова:

Ако в обществото преобладава животински тип психика, то това общество като цяло живее в МАТРИАРХАТ (и няма значение, че организационно то изглежда като патриархат). Това е скрит матриархат.

Трябва да признаем, че мнозинството живее в робството на инстинктите, които осигуряват продължението на рода.

Но: ЛЮБОВТА – не заробва (за разлика от инстинктите). Тя дава свобода на избора на основата на отговорността и грижата за всички, които човек трябва да Обича (по предназначение Свише). 

 

 

От матриархат – към Човечност

 

1.      Инстинктите носят в себе си краткосрочни програми за поведение (животински тип психика).

2.  Културата, определяща поведението на зомбито, носи по-дългосрочни програми.

3. Демонизмът, на основата на волята и творческите усилия, е способен да преодолява и инстинктите, и „автоматизмите” на на зомбито.

От 1, 2 и 3 следва, че за дълги периоди от време (в рамките на живота на едно поколение) се построява следната схема на подчинение на типовете психика:

А) Демоничните личности програмират поведението на зомбитата.

Б) Зомбитата контролират поведението на индивидите с животински тип психика.

(Забележка: Съпоставете това с тълпо-„елитарната” пирамида.)

Типът на психиката на човека може да се променя нееднократно по протежение на човешкия живот.  Изменението може да бъде:

&