Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.01.2012 00:25 - Четириглавият Амун и Светата тройца – Трета част
Автор: gogo7 Категория: Политика   
Прочетен: 2167 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 07.02.2012 20:35


Триединството е процес

            И ето – всичките три части на „светата тройца” – „материя–информация–мяра” съществуват в неразривно единство една с друга: във Вселената всяка „вещ”  – МАТЕРИЯ се пре-ОБРАЗ-ува в МЯРА по предопределен начин, т.е. по замисъла на Твореца. И този процес е непрекъснат. Процес-триединство на „материята–информацията–мярата”. Всички, както съседните „матрьошки-спирали”, така и вложените една в друга „матрьошки-спирали” , си въздействат една на друга посредством колебателните процеси, за които говорихме преди малко. Но всички те са вложени в една най-голяма „Матрьошка–Спирала” – в „Общовселенската Мяра”, която предопределя протичането на всички процеси в разположените в Нея малки матрьошки. Т.е. „Общовселенската Мяра” управлява  всички останали „матрьошки-спирали – мери” (рис. 9). 

            Но ги управлява не като марионетки, твърдо, а чрез предопределености. Т.е. поставя целта, а по-какъв път ще се движи към нея всяка „матрьошка” сама си определя. Т.е. всяка матрьошка има определени степени на свобода, в пределите на които тя може да действа самостоятелно (Божие позволение).

При това не трябва да се бърка Общовселенската мяра с Бога. Общовселенската мяра е инструмент на Бога („Светия дух” в термините на религията).  

            В резултат на това Най-Висше в цялата Вселена Управление в Най-голямата „матрьошка-спирала” непрекъснато протичат процеси на пре-ОБРАЗ-уване на МАТЕРИЯТА по предопределена Свише Мяра.

            Всяко предаване на информация от един фрагмент на Вселената към друг неизбежно променя информационното състояние на втория (приемащия) фрагмент. След изменението на информационното състояние неизбежно следва изменение на неговата Мяра, което на свой ред се „материализира”, т.е. по някакъв начин се изменя и самият материален носител. Така под въздействието на слънчевите лъчи през деня и на студа през нощта камъкът („нагрял се, после изстинал”) отначало се напуква, а накрая се превръща в пясък.

  imageРис.9
 

Ако  е имало механическо въздействие (материално) върху някакъв предмет (например камък), в резултат на което от него се е отчупило парче, то това всъщност е довело до изменение на „външния му вид” (образа), а това е нарушило предишната му мяра.

            Ако в някаква „вещ” се е изменила (нарушила, преместила в една или друга посока) привичната мяра, то след това неизбежно настъпва изменение на информационното състояние на тази „вещ”, което на свой ред води ди изменение на материалния носител на тази „вещ”.

             Така е с всичко и навсякъде. Ако се промени „едно” от трите, веднага това се отразява на останалите „две”. „Всичко тече, всичко се променя” – така са казвали древните.

             Когато бъде разбран този „механизъм на взаимодействие” между трите съставни части на триединството, могат да бъдат разбрани много явления в живота на човечеството (както минали, така и настоящи), считани за непонятни „чудеса: в продължение на столетия до ден днешен (в това число и от официалната академична наука). Това се отнася за възможностите на древните славянски влъхви и чудодейци да творят чудеса (да преместват предмети, да управляват природата и т.н.). Това касае и „тайната” на строителството на Египетските пирамиди и много други „тайни”.

            Но цялата „тайна” се състои в това, че ако някой човек е в състояние да:

–        си представи образа на определена вещ или явление (информацията),

–        придаде на този образ (информация) пълната мяра, включително до молекулярните и атомарни структури, то

–        ще протече материализация на този образ (явление).

            В руския език (както и българския – Б.пр.) на този процес съответства думата „с-троя”.

            Известно е, че знаменитият по цял свят Сай-Баба от Индия дарява някои от посетителите на ашрама със златни пръстени с рубинови камъни, които се появяват от „нищото” в ръцете му пред очите на изумените посетители. Това не е фокус. Сай-Баба владее описания по-горе „механизъм на взаимодействие” на трите съставки на триединството.

      Коранът разказва за такава възможност за сътворяване на вещи и явления, която владее Бог. В сура 2, аят 111 (117) е казано: „Той (Аллах) е творец на небето и земята, и когато Той решава което и да е дело, то само му  казва „Бъди!” и то се сбъдва.” Съпоставете това с цитата от книгата на Шмаков:Словото на Бога е Неговото Писание, Мисълта на Бога е Слово.”

            От Библията е известно, че човек е създаден „по образ и подобие на Бога” (но не равен на Бога). Следователно човекът има способността да „твори чудеса”. Тази способност е заложена в генома на човека.

            „Механизъмът на взаимодействие” на трите съставки на триединството позволява да се разбере как работят филипинските лечители. Техният „фокус” е, че могат да си представят образа на болния орган и да му придадат мярата, необходима за оздравяването. Наистина, това е свързано със способността на човека да прониква в по-голямата „мяра”- „матрьошка”, обхващаща тази, към която принадлежи самият той. За такава възможност за „проникване” свидетелства Коранът в сура 2, аят 256 (255): „Аллах! Няма друг Бог освен Него -; Вечноживия, Неизменния! Не Го обзема нито дрямка, нито сън. Негово е онова, което е на небесата и което е на земята. Кой ще се застъпи (застане) пред Него, освен с Неговото позволение? Той знае какво е било преди тях и какво ще бъде след тях. От Неговото знание (хората) обхващат само онова, което ТОЙ пожелае. Неговият Престол вмества (обхваща) и небесата, и земята, и не Му е трудно да ги съхрани. Той е Всевишния, Превеликия.” (Между другото, това е едно от най-точните и пълни „определения” за Този, Когото в Корана наричат Аллах, т.е. Бог.)

            Оттук може да бъде разбран и „физическият смисъл” на това, което става в школата на Бронников за деца-„ясновидци”.

             

Материя – информация – мяра.

 Определения. 

 

            МАТЕРИЯТА конкретно е:

–        ВЕЩЕСТВО в твърдо, течно, газоообразно състояние.

–        ПЛАЗМА (силно йонизиран газ, в който молекулите на химическите съединения губят стабилност и се разрушават, а атомите на химическите елементи губят електрони.

–        ЕЛЕМЕНТАРНИ ЧАСТИЦИ И КВАНТИ на различни лъчения.

–        Статистическите и динамическите ПОЛЕТА във физическия природен вакуум, които са способни на силово въздействие върху изброените дотук видове материя.

–        Самият ФИЗИЧЕСКИ ВАКУУМ в невъзбудено състояние, раждащ от „нищото” елементарни частици, кванти енергия и също така поглъщащ ги внезапно, поради което частиците са били наречени „виртуални”.

            ИНФОРМАЦИЯ – това е СЪДЪРЖАНИЕТО на всеки вид материя (вещи), нейната СЪЩНОСТ,  ПОДРЕДБАТА – както на вътрешните структури на материята, така и на външния ОБРАЗ на всеки материален носител. Информацията е сама по себе си нематериално „нещо”, което не зависи нито от качествата на неговия носител, нито от количеството материя (енергия), която го носи. Но без МАТЕРИАЛЕН НОСИТЕЛ това „нещо” в Мирозданието само по себе си не съществува, не се възприема, не се предава.

            МЯРА – това е предопределената от Бога многомерна МАТРИЦА на възможните състояния на материята, съхраняваща информация за МИНАЛОТО и ПРЕДОпределеното направление на протичане на тези състояния, т.е. за причинно-следствените обусловености на всички протичащи в Мирозданието процеси в тяхната съразмерност.

Словото е мяра

            Мярата е във всичко и всичко е в мярата. „Аллах е създал всяка вещ и я е оразмерил с мяра” (Коран). През 1996г., на семинар в Държавната Дума по националния въпрос, попитах авторитетния ислямист Гейдар Джамал „Какво е това мяра?” . Познавачът на исляма не можа да отговори.

            Подобен въпрос е бил зададен на 21.12.1996г. от Ворошилов в телевизионното предаване „Какво? Къде? Кога?” (сега това предаване се нарича „клуб на знаещите”). Въпросът бил следният: „Фараонът събрал жреците и ги помолил да посочат такова слово (само едно), което би обяснило всички процеси, протичащи във Вселената. Жреците отговорили на фараона с едно слово. Кое е било това слово (дума)?” Участниците усилено мислили през цялото отредено им  време, напрягали се и се опитвали да съчинят какви ли не глупости, но ... така и не могли да назоват това слово. Ударил гонгът и гласът зад кадър произнесъл правилния отговор: „Словото е мяра!”

            Същността на въпроса, зададен от фараона на жреците, се състои в следното. Около човека е заобикалящият го свят. Има Слънце, звезди във Вселената и изобщо цяла Вселена, планетата Земя с нейните океани и морета, полета и гори, планини и реки, градове и села, страни и народи, всички природни явления и социалните процеси, в които протича животът на много поколения хора. И всеки човек гледа всичко това, възприема го и споделя своите впечатления с другите хора. Как? С помощта на рисунки (образи) или с помощта на словото (както става доста по-често).

            Затова на Земята съществуват два вида писмености: йероглифна и идеографична. Японците, китайците и някои други народи използват йероглифи, а не букви. Йероглифът изразява веднага цялата дума или група от думи, т.е. може да опише някое явление веднага в едно изображение. А идеографичната писменост е тази която използваме ние: отначало букви, после от буквите се получават думи, от думите – изречения, от изреченията – текстове. Съответно и мисленето при „източните” и „западните” народи е различно.  Но главният извод от това е следният: словото (или йероглифът)  също е мяра. На всяко слово (дума) съответства някакъв предмет или явление.

Тайните „думи-тухлички”

            Знаменитият италиански философ, лингвист и окултист Умберто Еко е известен у нас с книгата „Името на Розата” (и едноименния кинофилм), а също и с книгата „Махалото на Фуко”, издадена в Русия през 2000г. от издателство „Симпозиум” като сборник с неголям тираж под името „Пет есета по етика”. В едно писмо, включено в този  сборник,  написано до кардинал Карло Мария Мартини през 1996г, Умберто Еко поставя въпроса така:

            „Иска ми се да започна отдалеко. Някои етически проблеми станаха по-прозрачни за мен след като обмислих някои проблеми на семантиката[1] – само не се безпокойте от приказките на някои, че се изразяваме много сложно; вероятно тези, които говорят  това, са научени да мислят повърхностно просто по вина на масовата информация с нейните „откровения”, по определение предсказуеми. Те нека да привикват към по-сложно мислене, защото нито тайното е просто, нито явното.

            Същността на лингвистичната задача се свеждаше до следното: съществуват ли „семантични универсалии”, т.е. елементарни понятия, общи за цялия човешки род и намиращи изражение на всеки език.”

            Т.е. фактически Умберто Еко говори за това, че след като всичко, което заобикаля човека, се описва с думи, то би трябвало да има някакви най-основни, първоначални думи-„тухлички”, върху които се изгражда цялата останал палитра от словестни краски, описващи света наоколо.

            Умберто Еко е поставил правилно въпроса, но не е дал отговора. А той е един от „авторитетите” на Запада по тези въпроси. Това означава, че западната философска мисъл е изостанала от руската поне с 10 години. В КОБ още през 1992г. бяха ясно определени тези първоначални думи-„тухлички”: материя, информация, мяра.

Разликата между „писанието” и „различението”

            Както вече казахме, човекът е така устроен, че може да разглежда и оперира поотделно с всяка от частите на неразделната „света тройца”. Използвайки тази особеност на човека, „МАТЕРИЯТА” била дадена на науката, „ИНФОРМАЦИЯТА” на религията, а „МЯРАТА” била скрита от човечеството. Това било направено в дълбока древност – в древен Египет. Древноегипетското жречество е извършило това дело, давайки на хората неправилна представа за околния свят, разпространявайки и поддържайки чрез подконтролната система на образование „калейдоскоп” в главите на милиони хора. Това укриване им позволило да манипулират съзнанието на всеки човек поотделно и на човечеството като цяло в продължение на столетия.

            Коранът разкрива същността на тази измама: „И ето ние дарихме Муса (Мойсей) с писание и различение. Може би ще тръгнете по правия път”. Така казва Коранът за това какво е дарено на древните евреи от Бога чрез Мойсей, за да го носят на човечеството.

            Писанието – това са фактологическите сведения, а различението  е методологическото познание за света, способността  за различаване на доброто от злото, истината от лъжата, една вещ от друга, едно явление от друго и т.н. Да различаваш  означава да умееш да съ-раз-мер-яваш (да оразмеряваш, да даваш мяра) явленията и събитията, да овладяваш все нови и нови знания за света. Представете си какво би било, ако не можехте да различавате масата от вратата, или ябълката от картофа!... Но ако разбирането за същността на предметите (вещите) при повечето хора идва веднага, то не така стоят нещата с осмислянето и анализа на всевъзможните явления, особено явленията в обществения живот. У много хора различението за тези явления практически отсъства. Такова различение на явленията в обществения живот е скрито в детското стихотворение на В.В.Маяковски:

            Синът-трохичка към баща си
            се обърнал и попитал:
            „Какво е добро
            И какво е лошо?”

            Ето, оказва се, че този „детски въпрос” е ключов, както във всички дейности на хората, така и в отношенията помежду им. Точен отговор на този въпрос е даден в Достатъчно общата теория на управлението, а сега в най-общ вид отговорът ще е такъв. Всичко, което съответства на замисъла на Бога, е добро, а всички действия и помисли, които не съответстват на замисъла на Бога, са лошо. 

            И така, излиза, че писанието във вида на Тората и Библията е стигнало до нас. А къде са дянали различението? Защо са скрили от човечеството методологията? Е, уважаеми читатели, би трябвало вече да сте наясно, че това е станало за сметка на скриването на категорията „мяра”!

            Нали именно умелото използване на мярата позволява да се различи една вещ от друга, един процес от друг. Ако човекът не владее такова различение, той е неспособен да отличи правилното от неправилното и винаги (рано или късно) ще прави грешки при вземането на решения. И в този случай на този човек не може да му помогне дори големия обем фактологични знания. За такива хора може да се каже, че страдат от „калейдоскопичен идиотизъм”, защото в техните глави има много различни знания, но да съединят тези сведения в цялостна картина те не са в състояние.

            За съвременните управленци е много важно и просто е необходимо да владеят различението. И колкото е по-високо нивото на управление, толкова е по-важно това. В съвременния свят се случват много и всякакви събития, има потоци от много различни  сведения. И управленецът трябва да умее да „отдели полезния сигнал от шумовете” (както казват радистите). Ако управленецът е неспособен да прави това, то той ще се окаже затрупан с информация и няма да успява да я обработва. Развиването на способности за отделянето на главното от второстепенното е възможно само на базата на различението, за овладяването на което ще ви помогне КОБ.

            За някого тези разногласия във възприятието на Мирозданието могат да изглеждат маловажни. Но това е като в онзи случай, за който К.Прутков казал: „От малки причини произлизат доста важни последствия”. Тези последствия всички ние сега жънем.

            Укриването на мярата е довело до БЕЗмерие („без мяра ял, без мяра пил” и още много други неща, които са се правили без мяра), което на свой ред е довело да БЕЗнравственост и до целия този БЕЗпредел, който наблюдаваме днес в обществото.

            Методологическата философия е основана на методологията на познанието. И ако това се реализира в системата на образованието и в живота на хората, то тогава появяването на ново знание води до преобразование на живота на хората в съответствие с новооткритите закони на Вселената. Тази философия позволява да се избегнат глобални грешки в развитието на обществото.

            Диалектическият материализъм на марксизма поначало е бил приет от обществото в качеството си на методологическа философия. Затова, в началото на XX век, опозицията на бездарното управление на царското семейство Романови, много лесно се разделила с цитатно-догматическата философия на църквата и предишните управляващи класи. Макар че диалектическият материализъм в марксизма носи в себе си много погрешни твърдения, трябва да се признае, че това е първата методологическа философия, която се пропагандирала в обществото в качеството на основа за цялата култура на възприемането и разбирането на света. В СССР вероломно, чрез некадърното ръководство на страната, методологията на познание и осмисляне (диалектическият материализъм) е бил превърнат в мъртва догма. И само И.В.Сталин, бидейки недогматик, а творческа личност, е довел марксизма до самоотрицание, но не е бил разбран от тълпата партийци. Но все пак три поколения у нас са били запознати с методологическата по своята същност философия, и не всички са я приели като догма. Но такива са малцина.

            За да управлява устойчиво цялото човечество, всички страни и народи, древноегипетското жречество направило много просто „гениално” нещо. То дало на хората неправилна представа за околния свят, а за себе си присвоило и скрило за векове (захерметизирало) правилната представа.

            Да си припомним „калейдоскопа” и „мозайката”. Нека мислено си представим всички знания във вид на цветни камъчета. Примерно: математиката – червени камъчета, химията – сини, биологията – зелени, психологията – жълти, икономиката – черни и т.н. После, нека си представим, че ние с вас сме робовладелци (в армията при водене на бойни действия понякога е полезно да се поставите на мястото н противника с цел да предвидите възможните му действия; същото се прави в шахмата). За да можем ние (робовладелците) да живеем добре, на нас ни е необходимо робите да работят добре. За да работят добре робите, на нас ни се налага да им дадем необходимите знания. Но ако робите знаят и разбират толкова, колкото и ние, робовладелците, то няма да успеем да ги удържим в робство. Какво да правим? Ето тук ще ни помогне „калейдоскопът”.

            Погледнете рис. 10. Пред човека има две картини, на които може да бъде изобразен света. 

 imageРис.10

 От „знанията-камъчета” може да бъде нарисувана мозаична картина, в която всичко е взаимосвързано и взаимообусловено. И тогава, даже човекът да не знае нещо, може мислено да „допострои” цялостната картина.

            А може всички знания да бъдат преподнесени във вид на „калейдоскоп”. Завърта се веднъж пред човека – една картинка (социализъм, ура!). Завърта се пак – друга картинка (капитализъм, ура!).

            Обърнете внимание – знанията и за едната, и за другата картинка са едни и същи. Но в единия случай човекът вижда и разбира взаимозависимостта на тези знания (че религията е средство за управление на хората, че икономиката зависи от политиката, че има глобална политика и т.н.) А в другия случай в неговата глава е „каша” и той не може по никакъв начин да разбере, че световната кредитно-финансова система е средство за управление на страните и народите, че неговата заплата и цените в магазините зависят от войната в Ирак и т.н.

            А ние сме, да напомня, робовладелци. Тогава какви знания ще даваме на робите? Правилно. Ще им даваме „знания в калейдоскоп”, формиращи „калейдоскопичен идиотизъм”. Точно такова даване на знания има навсякъде, във всички страни на планетата Земя, реализиращо се чрез предучилищното, училищното, висшето и даже академичното образование.

            Сходна е ситуацията и при религиозните вероизповедания. Например, замисляли ли сте се някога, защо в църквите в ежедневните богослужения откъсите от четирите „Евангелия” не се четат в същата последователност, както са в самите „Евангелия”, а се четат „от петото на десетото”? Същото калейдоскопично четене на „Евангелията” препоръчват на християните и всевъзможните пособия и православни календари. Подобно четене в „разпокъсан” режим предотвратява възможността за възникване на въпроси, които обикновено се появяват при последователното задълбочено четене и осмисляне на прочетеното. А в „свещената книга” е пълно с противоречия. Йерархите прекрасно разбират това. Затова, за да не възникват въпроси, те препоръчват „калейдоскопичното четене”.


Тайната на принципа „Разделяй и владей!”

            Именно чрез създаването на „каша в главата” („калейдоскоп” в ума) „жреците”-демони са успявали в продължение на столетия да осъществяват първоначалното „отклоняване на махалото” в съзнанието на всеки човек: „Кое е първично: материята или съзнанието (духът)?”. И човекът търси истина там, където никога няма да я намери, просто защото нея там я няма (рис. 11). Човекът е поставен пред избор измежду две лъжи.

imageРис.11

 

 

Именно това лежи в основата на принципа на управление на хората, страните и народите под лозунга „Разделй и владей!”, концептуален принцип на несправедливостта и безнравствеността, който действа и сега. На основата на този безнравствен принцип на измами и скарване на хората помежду им са построени материализмът и идеализмът – две противоборстващи философски учения. Именно в укриването на методологията, в скриването на правилната представа за устройството на околния свят, е скрита тайната на безнравствената концептуална власт на несправедливото общество.

            Но именно от позицията на тези лъжливи философски учения строят своите идеологии съвременните партии и движения. Едни са готови да дадат живота си „за царя” (православието в трактовката на Руската Православна Църква – в основата си е идеализъм), другите „за генсека[1]” (марксизмът в основата си е материализъм). Но не са прави и едните, и другите!

            Помня една беседа с един от най-авторитетните старци на Оптиновата обител –отец Илия. Преди своето служение в Оптиновата обител отец Илия е бил монах в Атонския манастир в Гърция и разказа, че в продължение на 5 години  живял сам в една пещера за придобиване на Духа Светаго. Срещата ни се състоя през 1996г. в самата Оптинова обител, близо до Козелское, където между другото през 1967г. започнах службата си като лейтенант в ракетната дивизия. Организатори на срещата бяха ръководителите на Руското общонародно движение (РОД), в което след досрочното ми уволнение от армията бях приет за ръководител на информационно-аналитичния център. На ръководителите на РОД много им се искаше да проверят на практика действеността на теоретическите положения на КОБ по отношение на РПЦ. Затова те си избрали формата на „информационна битка на гладиатори”, а самите те наблюдаваха отстрани и не се намесваха. Аз осъзнах този пройом по-късно, след срещата. Между другото, и после доста често съм попадал в такива ситуации.

            Няма смисъл да описвам подробно всички детайли от срещата. Ще се спра на главното.

            Когато беседвахме за положението на нещата в днешна Русия нашите мнения (на отец Илия и моето) съвпаднаха напълно: ситуацията е сложна и тежка.

            Но когато разговорът тръгна към това какво трябва да се прави, че положението да се измени към по-добро, мнението на отец Илия се сведе до това, че е необходимо хората да ходят на църква, да се молят, да четат Евангелието и т.н. Когато го попитах кой, например, ще доведе в църквата детето, чийто баща сега пиянства, а майка му е проститутка, ясен отговор не последва, а само общи разсъждения за това, че с тези въпроси (с такива деца, с бездомници и др.) трябва да се занимава „властта”.

            Подобни отговори последваха и по други прозаични въпроси в живота на хората: хранене, дрехи, обувки за тези деца – „как да стане?”. Отговорите и разсъжденията на отец Илия могат да се сведат до тезиса: „Църквата отговаря за душите на хората, а „властта” за материята”.

            Но у човека има и душа, и тяло. И те съществуват заедно.

            Човекът е материален. Той е изграден от твърда материя, течна, газообразна, у човека има биополе.

            Човекът има напълно определено информационно състояние – както външно, така и вътрешно: индивидуален външен вид, индивидуално състояние на вътрешните органи.

            Всичко това (и материята, и информацията) у човека е разМЕРено, има мяра. Ръст, тегло, цвят на косите и т.н.– това са все частни мери на общата пълна мяра на човека. А най-главната мяра на човека е алгоритъмът на работа на главния му мозък, т.е. жизнените правила, от които човекът се ръководи. Тези „правила на живота” определят и душата на човека, и неговата нравственост, и неговото степен на съответствие на Бога. (За всичко това по-нататък в книгата ще има подробен разговор.)

            Аз формулирах всичко това от гледна точка на триединството и го изложих на пръсти, като накрая казах, че при такъв подход, когато едни отговарят за „душата”, а „материята” не ги интересува (т.е. не ги интересува бита на човека, негото животообезпечение), а други отговарят за „тялото” („материята”), но „отговарят безотговорно”, то се получава, че единният човек го „разкъсват на две части”. А кой би трябвало да отговаря за човека като цяло?

            И когато формулирах това и се обосновах, отец Илия изпадна в шок. Нищо не можа да каже. Замълча. Неговото „окръжение” се засуети, заприказваха, че отчето се е уморил, че „му е време за почивка” и т.н.

            С това беседата ни завърши, а ръководителите на РОД на практика се убедиха в силата на теоретическите основи на КОБ.

            Оттук, между другото, произтичат две противоборстващи си за господство над хората власти:

–        „Светска” власт.

–        „Духовна” власт.

            В Русия от момента на приемането на иудохристиянството винаги е имало противостояние на тези власти. Спомнете си: „сенат” и „синод”, царе и патриарси. Сега Алексей II даже свои награди въведе, свои ордени, медали... Президентът също има свои награди, патриархът не остава по-назад. Кой кого?

            Огледайте се наоколо и са замислете. Навсякъде ни поставят пред избор:

            –„Кой строй е по-добър: капитализмът или социализмът?” Това е пълна глупост! И там, и тук  е все тълпо-„елитарна” система, все подтиснически робовладелски строй. Само дето в едната пирамида в горната част на „елита” е или царското семейство, или някои от бизнесмените, или от демократите, а в другата пирамида „елитът” е или от партийната съветска номенклатура (от ”слугите на народа”),  или от патротите националисти.

            –„Коя икономика е по-добра: плановата или пазарната?” И това е глупост. И още каква! Планът – това е което трябва да бъде постигнато. И план задължително трябва да има. А пазарът е един от способите за достигането на целта. При това много добър способ. Но само способ. И когато противопоставят града, до който трябва да се стигне (т.е. планът), на пътя, по които трябва да се стигне до този град (т.е. пазарът), то това се нарича шизофрения. Затова не трябва планът да се противопоставя на пазара, Пазарната икономика трябва да се осъществява по план! По-подробно ще разгледаме икономиката по-нататък в книгата.

            –„Коя партия в САЩ е добра: демократическата или републиканската?” Това също е глупост, тъй като и двете партии изразяват интересите на своя господар – глобалната финансова мафия. И когато в САЩ трябва нещо да бъде бързо изменено, тази мафия вкарва в „белия дом” демократите. А когато трябва да бъде стабилизирана ситуацията, мафията вкарва републиканците.

            Същото се отнася и за всички руски партии. Те, даже без да го разбират, работят за един господар – глобалната мафия, която е определила целта: да се разруши СССР-Русия. А на народа му набиват в главата изборни лозунги: „Избирайте най-добрите!” .  Но как се избира между „холера” и „чума”? От гледна точка на запазването на робовладелческото общество и тълпо-„елитарната” пирамида в Русия всички партии са еднакви.

            Всички телевизионни, радио и печатни СМИ, всички политолози и социолози също използват този прийом. Замислете се, например, върху това, как се провеждат анкетите на телезрителите по някакъв проблем. Дават се 2-3 отговора на поставения въпрос и зрителят трябва да избере един от тях. А ако всички предложени отговори са грешни? Но обикновеният човек не се замисля върху това... Така се програмира мнението на милиони хора относно решението на един или друг проблем. С тази цел канят в предаванията „авторитети” и поставят зрителите или читателите пред избор: „Кой е прав?”,  „Чие мнение е вярно? Избирайте!”. Този прийом използва и Познер, и Швидкой, и Соловьов, и...Най-показно демонстрира това Соловьов в предаването „К бариеру”, когато сблъсква челно една лъжа с друга, обявявайки това за демокрация.

            Именно това лежи и в основата на противопоставянето на науката и религията. Хора, неспособни да възприемат света такъв, какъвто е в действителност, и да мислят съразмерно с Обективната реалност, е по-лесно да бъдат угнетявани и ограбвани „изящно” и „културно”, така, че дори да не разберат! За да бъде постигнато това, трябва да бъде скрита от хората методологията на самостоятелното познание на света и бъде формиран в тях „калейдоскопичен идиотизъм”. Такива хора се управляват и мамят по-лесно. През последните няколко хилядолетия именно това е позволявало да се реализира принципа: „разделяй и владей” (рис.11).

 Константин П. Петров
(из книгата "Тайните на управлението на човечеството")

 



[1] Генералния секретар на партията (Б.пр.)



[1] В езикознанието това е наука, която изследва значенията на езиковите единици (например думите) и отношението към назоваваните предмети.

 

 

 




Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: gogo7
Категория: Политика
Прочетен: 136874
Постинги: 24
Коментари: 96
Гласове: 22
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031