Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.01.2012 09:51 - Печалното наследство на Атлантида
Автор: gogo7 Категория: Политика   
Прочетен: 2288 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 15.01.2012 09:58


Разглеждайки темата за възникването на първите регионални цивилизации на съвременното човечество, трябва да не забравяме и някои археологически и геологически факти, непопадащи в онзи историческия мит, който се пропагандира сега в системата на задължителното образование. Осмислянето на тези факти води до извод, отричащ традиционната концепция за глобалната история на човечеството. Според нея днешното човечество е произлязло от животните, постепенно се е самоусъвършенствало и от каменния век е достигнало до днешните “чудеса” на науката и техниката. И негласно се приема, че днешното човечество е първото човечество на планетата.

Каменната епоха в началото на развитието на нашата цивилизация е била предшествана от глобална геофизическа катастрофа, унищожила предишната глобална цивилизация с нейните материална култура и духовна култура (полевите структури на колективната психика – егрегорите). Гибелта на егрегорите фактически е нулирала паметта на болшинството оцелели, което се проявило в подивяване на следващите поколения. Ето част от литературата, издадена през последните години на руски език по тази тема:

1.      Т.Н.Дроздова,  Э.Т.Юркина „В поисках образа Атлантиды”, М.: „Стройиздат”, 1992;

2.      И.Великовский „Столкновение миров” (превод от английски), Ростов-на-Дону: „Феникс”, 1996;

3.      В.Н.Демин „Тайны русского народа”, М.: „Вече”, 1997;

4.      Г.Хэнкок „Следы богов. В поисках истоков древних цивилизации” (превод от английски), М.:”Вече”, 1997.

Онези, които не са съгласни с изложените в тези и други книги книги мнения за катастрофата, погубила предишната глобална цивилизация, трябва – за потвърждение на своята разумност – по някакъв начин да интерпретират приведените от авторите факти, или да обосноват тяхната несъстоятелност. 

Първобитните общества (от технологичната епоха, наречена каменен век), които са се сформирали след завършването на катастрофата и стабилизирането на процесите в природно-географската среда, се управлявали от шаманско-старейшински структури –«елитът» в онези древни времена. Но това не било съвсем самостоятелно управление: не всички оцелели след катастрофата подивяли до камената епоха и животинско състояние. Част от оцелелите предприела цивилизаторска мисия по отношение на подивялите. Това изглежда още по-вероятно ако катастрофата не е била неочаквана, а предсказана, вследствие на което са били взети мерки за създаването на бази и центрове в различни региони на планетата, опирайки се на които, да е възможно да се започне възстановяване на привичния начин на живот.

            Какъв е бил привичният начин на живот, който се предполагало да се възстанови след завършването на катастрофата? Можем да видим неговия образ в митовете и легендите на различните народи. Имало е раса на боговете, маговете, които дори и да не били телесно безсмъртни, многократно превъзхождали останалите по продължителност на живота. Затова те били възприемани като безсмъртни, доколкото техният живот обхващал няколко поколения на обикновените смъртни. И.А.Ефремов в романа си „Часът на бика”, описвайки порядките на планетата Торманс, разказва, че населението на планетата се състояло от дългоживеещи („джи”) и краткоживеещи („кжи”). „Кжи”, изчерпвайки своя мускулен физически ресурс за около 25 години, били длъжни сами да се умъртвят, за което бил измислен и внедрен специален ритуал, който „кжи” възприемали като задължение. А „джи” били „елитът” на Торманс.

             Расата на боговете от предишната цивилизация на Земята живеела в регионите с най-мек и приятен климат. Останалите региони били за стопанска дейност. Имало строги ограничения за използването на техногенна енергия, което обезпечавало екологическата безопасност на планетата. Така например, древни текстове от Тибет (а също и при инките и олмеките) забраняват използването на колелото в живота на хората от онова време, защото с появяването на колелото неизбежно би възникнало това, което днес се нарича „научно-технически прогрес”. Съотношението на численостите на расата на боговете и на работната сила било такова, че расата на боговете имала практически всичко, което пожелаела, и живеела в своеобразен комунизъм за сметка на останалите. Расата на боговете съдържала в себе си мощен клон на това, което се нарича днес йога и магия. А социалната организация на предишната цивилизация била такава, че в нея устойчиво от поколение в поколение господствали носители на демоничен тип психика, които чрез магия и „екстрасензорика” са унищожавали свободната воля на работната сила, което изключвало личностното развитие на болшинството от населението на Земята.

            Но съществуването на всеки човек и човечеството като цяло на Земята не е безсмислено, а има напълно определена цел (това е разгледано много подробно в Достатъчно Общата Теория на Управлението). И ако човечеството (като една суперсистема) се е отклонило от целта, не е работило за нейното достигане, не е разбрало подсказванията Свише, в резултат на което е стигнало до задънена улица, то това безизходно състояние е било пресечено Свише чрез глобална геофизическа катастрофа, възникнала след като демоничният управляващ „елит” не е разбрал предупрежденията, достигащи до него от пророците на своята епоха и знаменията, давани на хората Отгоре. За неразбирането на смисъла на такива знамения Александър Блок е писал: „И глупава приказка беше за тях и Лисабон, и Месина...”. Ето в това е тайната на гибелта на Атлантида. Не трябва да се върви против замисъла на Твореца по отношение на целите на съществуването на човечеството като някаква суперсистема. Под управлението на жреците-демони Атлантида е била тръгнала против замисъла на Твореца. Те не са се съобразили с Неговите предупреждения и Атлантида е изчезнала. В тази връзка има смисъл да се замислим върху катаклизмите, случващи се на нашата планета през последните години. 

            Ако имате възможност, погледнете по библиотечните рафтове с езотерична литература. Обърнете внимание на специфичното тегло на книгите, издадени под търговската марка „световете на Карлос Кастанеда”. Благодарение на умелата реклама, немалко наши сънародници започват да се отъждествяват с „Воини на Знанието”.

            Дон Хуан Матус – учителят на Кастанеда – в процеса на обучението нееднократно подчертава, че шаманите от неговата линия са наследници на шаманите на Древно Мексико. С други думи, чрез книгите на Кастанеда, ни поднасят „мъдростта” на до-Колумбовите цивилизации на Америка. Този факт сам по себе си би трябвало да ни накара да се замислим. По цялата територия на Централна и Южна Америка са се сменили много високоорганизирани (по това време) общества. Но конкретно на мексиканска територия са се зародили, разцъфтели и угаснали империите на олмеките – толтеките – миштеките – маите – ацтеките. Но неспециалист никога няма да може да различи руините на олмекския град от руините на ацтекския град: стъпаловидните пирамиди са едни и същи... Тоест, сменяли са се държави, но всички те са принадлежали към един тип цивилизация, към една и съща култура. Необходимата фактология за същността на тази култура може да бъде намерена в книгите: 1)”История доколумбовых цивилизаций”, Мануель Галич, 1990, „Мысль”; 2)”Загадки погибших цивилизаций”, В.И.Гуляев, 1992, „Просвещение”.

            Тези книги дават представа за това, че всяка от споменатите империи в периода на своя разцвет е достигала невероятни успехи в много отрасли на дейността си. Монументалната архитектура на административните центрове впечатлява и нашите съвременници. Достиженията им в агрокултурата са надминати до ден днешен – можем да споменем плаващите градини, хидропоническите ферми и многоетажните терасни градини – „Колизеи”. На мястото на днешните блата, включително във Флорида, се е разполагала огромна „Венеция”, където каналите са служили като транспортни магистрали, а между тях се разполагали необозрими плантации. Функционирала е „транс-Американска магистрала”, свързваща Централна и Южна Америка.

            Тези впечатляващи достижения са били възможни благодарение на добре организираното държавно управление, където се е използвал тандемният принцип на ръководство (2/стр. 95), където управленците започвали да ги готвят от 15-годишна възраст, като подборът на достойните ставал от различни социални групи (2/98). При разкопките на империите на инките и ацтеките в складовете на „държавния резерв” са били намерени продоволствени запаси, инструменти, оръжие и дрехи за 10 години! Да се говори за екологически проблеми е просто глупаво, в градовете живеели само „специалисти-занаятчии” – оръжейници, ювелири... и администратори-управленци. Въпреки това много империи са загинали още преди идването на конквистадорите. Защо?

            Археолозите вдигат рамене и говорят ту за „варвари”, ту за стихиини бедствия. Хуан загатва за грешки на „Древните Зрящи”. А за да разберем причините за краха на тези империи, трябва просто да погледнем техния живот отвътре.

            Представете си, че сте обикновен земеделец. Вашият живот е запълнен с работа по полето и градините. Цяла година (при температури от плюс 20єC до плюс 30єC), от сутрин до вечер, вие се трудите на плантациите. Но днес е почивен ден – има тържества в чест на Бога-Слънце. Административният център на вашата провинция е запълнен с „простолюдие”. Всички с благовеен ужас наблюдават тържествената церемония, която ръководи жрец, облечен в костюм от човешка кожа (1/126). Насъпва кулминационния момент: на „Алеята на Мъртвите” излиза колоната на бъдещите жертви. Сред тях има военнопленници, бунтовници и саботьори, а ако тяхното количество не съответства на желаната тържественост, то недостигащите ги вземат от „инкубатора” (едно от варварските племена на империята е превърнато във „ферма за жертви”) (1/250). В особено „удачните” години броят на жертвите може да достигне 10 000 човека (2/154). След церемонията могат да се гледат спортни състезания. Особената „прелест” при тях е, че на играчите от загубилия отбор им отрязват главите (1/236).

            Описахме само един от четирите ежегодни „празници”. А има и множество идоли, за които също трябват жертви – за бога на плодородието, за бога на строителството, за бога на търговията (2/70). Не трябва да си мислим, че това е цената на обезпеченото благоденствие на управляващата върхушка. Царската титла (тлотаони) се превежда като „оратор” и него, както и помощниците му, го избира съветът на жреците. „Ораторът” и другите управленци са само параван и в периоди на криза ги предават на тълпата за саморазправа. Ето ви и причините за краха на империите – това е просто маньовър „обрязване на елита” (на този маньовър е посветена отделна глава в книгата).

            Историците, характеризирайки обществения строй на доколумбовите империи, използват термина „всеобщо робство”. А ние го наричаме по-просто и по-точно – фашизъм.

            Гореказаното ни позволява да направим еднозначен извод, че цивилизацията на до-Колумбова Америка, както и древен Египет, е периферия на още по-древна цивилизация – Атлантида (нейният облик и причините за глобалния катаклизъм са разгледани в статията „Печалното наследство на Атлантида. Троцкизмът – това е вчерашният, но не и утрешният ден”).

            А сега да си зададем въпроса: „Нали върховният жрец не е рязал саморъчно гръкляните на хилядите жертви? Кой е обезпечавал реда при протичането на церемониите? Кой непосредствено е рязал гръкляните с ритуални обсидианови ножове?” Церемониите на жертвоприношенията се обезпечавали от представителите на два военни ордена – „Орел” и „Ягуар” (1/306).

            Как мислите, какви морални качества трябва да притежава човек, за да изпълнява достойно работата си на конвеера на смъртта? Може би нравствеността му може да бъде изразена с думите: „Смъртта е наш вечен спътник и тя е единственият мъдър съветник на воина... В нашия свят, където смъртта ловува навсякъде, няма време за съжаление и съмнение. Има време само за вземане на решения... Воинът не изпитва угрезения на съвестта; да оценява своите постъпки като низки, отвратителни или глупави, означава да си приписва неоправдана значимост... А главната задача по пътя на воина е унищожението на чувството на собствена важност... Върху воина трябва да се стовари „духът”, който ще премести неговата точка на сглобяване в „място без жалост... У воина няма нито чест, нито достоинство, нито семейство, нито име, нито родина. Има само живот, който трябва да се изживее... Воинът е настроен за оцеляване и оцелява, избирайки оптималния начин на действие...” (К. Кастанеда „Колесо Времени” стр.413/415/434/429/597/591, изд.”София – Эксмо-пресс”). Току що цитираното не са прословутите грешки на „Древните Зрящи”. Чрез такъв род поучения се формира нравствеността ( а по-точно безнравствеността) на „Новите Зрящи”.

            Тази безнравственост закономерно поражда съответен светоглед, в който просто няма място за Всевишния. Вместо Бог, на такъв „Воин” се предлага калейдоскопичен набор от „Орел”, „Силите”, „нагуала”... Понятийните граници на тези термини са размити и способстват за развитието на калейдоскопична шизофрения. Впрочем, това са проблеми на самите „Воини”, а за нас е интересен още един показателен момент на учението.

            „Всички пътища са еднакви и водят към нищото, но един път е лек и спорен, а друг опустошава (358). За да се върви по пътя на воина е непоколебима, неистова целеустременост, особено състояние на ума, наречено неотменимо намерение (581)” Ха! Ами че това са нашите стари познати – троцкистите! Пламенните и непоколебими революционери, истински „пасионарии” с тяхното: „Целта е нищо, движението е всичко”. Троцкизмът е агресивна, шизофренична психика, която може да се прикрива под всякаква идеология и всякаква социологическа доктрина. Троцкизмът е много по-стар от марксизма, в който той се изразява най-ярко. В средновековието за охарактеризиране на това явление най-подходящ термин се оказала думата „лудост”. Като психическо явление троцкизмът се характеризира с това, че премълчаванията противоречат на разгласяванията, а резултатите не съвпадат с обещанията. Характерна е също абсолютната глухота на троцкистите към изказваните по техен адрес предупреждения.” 

            Така че, „Новите Зрящи” по нищо не се отличават от „Древните”. Имат еднаква нравственост, еднакъв калейдоскопичен светоглед. Единствената разлика е в това, че на „Воина” се предлага да практикува не „преместване”, а „движение” на „точката на сглобяване”. Но няма никаква разлика дали ще я движат или преместват. Във всеки случай краят на делото не е в техни ръце, а в ръцете на техните стопани. В ръцете на онези, които са реанимирали това учение, придали са му съвременна форма (като например „Приказка за Силата” – една от книгите на Карлос Кастанеда) и са го пуснали в битка за тържеството на „Новата Атлантида”.

            Процесът на глобализация завършва и сега, в наше време, глобализаторите са длъжни да решат множество натрупани проблеми: екологията, „пренаселеността”, недостига на ресурси... И нищо друго освен реставрация на Атлантида не искат да предложат, а и не могат. Но за реставрацията трябва да бъде подготвен нов управленски „елит” и да се проведе маньовъра „Обрязване на стария елит” по целия свят.

            Първата задача се изпълнява от „дианетиката”, чиято методика позволява на „жреците”-демони да „отстранят” човешкия тип психика и да оставят само „животните” в човешки образ (робите) и „зомбитата-биороботи” (управленци и надзиратели). За разработката и прилагането на тези методики е създадена специална структура – „Църква на Саентологията”. Характерно е, че „Оцеляването” при саентолозите се счита за едно от осемте основни „Динамики” на човека.

            На същата динамика за оцеляване са настроени и „Воините на Знанията”. Различието им от саентолозите се състои в това, че управлението на „Воините” е безструктурно и в това, че целеполагането е извън пределите на техните понятия.

            „Воините” са предвидени за изпълнение на втората задача, тоест в нужния момент с техните ръце ще бъде извършен „глобален холокост”. Чрез него ще бъде унищожен старият управленски „елит”, състоящ се предимно от евреи. Съвременните демони-„жреци” ще припишат на евреите „производствените разходи” при провеждането на глобализацията, пътьом ще решат проблема с „пренаселеността” и „Воините” ще станат ненужни. По-нататък ще са необходими надзиратели. И ето я и Атлантида! Най-отгоре е висшето „жречество”, „полубогове” и „свръхчовеци”, а в същността си – демони. Най-отдолу е работният добитък в човешки образ, роби-„животни”, щастливи от паничка леща и топъл хляб. Между тях е „елитът”: „саентолозите” са управленци, а „Воините” са надзиратели. И едните и другите са „биороботи-зомби”, сляпо изпълняващи заповедите на „демоните”. В моменти на кризи в управлението „демоните” хвърлят „елита” на „животните”-тълпа за саморазправа, а после... „..всичко пак ще се повтори отначало...” Но сега развитието на този сценарий ще бъде възпрепятствано от ред важни обстоятелства, които могат да се тълкуват като влияние Свише.

            Някои митове позволяват да се мисли, че безразделно пълновластие на расата на боговете над планетата не е имало. Тоест не всички региони са били покорени от нея и е имало региони и със самобитно обществено управление. Но това уточнение не променя същността на въпроса.

            В процеса на съсловно разслоение на днешното човечество, шаманството, както самостоятелно, така и под опеката на мисионери-цивилизатори (наследници на предишната цивилизация, за които по сходен начин говорят митове и легенди на древни цивилизации в различни региони на планетата), се трансформирало в жречески структури – йерархии на посвещение. Тези структури в повечето случаи стоят над аристократичния държавен („елитарен”) апарат (управленска структура) и проникват в структурите на държавността.

            В съсловно-кастовото общество (каста – съвкупност от родове и кланове, затворена по отношение на другите касти) жречеството е имало монополен достъп до всякакъв вид знания. На тази база жречеството е определяло построяването на обществената образователна система и тематиката на образователните програми, поради което е било носител на висшата вътрешносоциална власт – концептуалната власт. Тази концептуална власт изразявала нравствения (по-точно безнравствения) произвол на нейните носители. От гледна точка на този безнравствен произвол се определяли целите, пътищата на развитие на обществото и средствата за тяхното осъществяване.

 Константин П.Петров




Гласувай:
0


Вълнообразно


1. анонимен - Артефакти, които не влизат в учебниците
16.01.2012 17:29
http://vbox7.com/play:b943a20935
и са свидетелства за укритата глобална история на Земята.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gogo7
Категория: Политика
Прочетен: 136880
Постинги: 24
Коментари: 96
Гласове: 22
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031