В края на XIX век Глобалният Предиктор (ГП) разбрал, че развитието на технократическата култура ще доведе до край на глобалното управление на човечеството по библейската концепция. ГП започнал да търси решение на този проблем (за това ще бъде разказано по-нататък). И покрай това пред ГП възникнал и такъв въпрос:”А какво да правим със създадената от ГП мафия – еврейството?” Този въпрос породил сред ГП две тенденции за решаването му:
1. Да се превърнат евреите от мафия в народ.
2. Да се съхрани еврейството в качеството му на мафия, т.е. да ги оставят като „избран народ”.
Затова не е случайно, че точно в този момент се „появява” Теодор Херцл – „основоположникът на ционизма”.
Трябва да се отбележи, че, способствайки за образуването на държавата Израел и Еврейската АО в СССР, И.В.Сталин реализирал първата тенденция, сривайки с това плановете на онези, които работели за втората. Именно затова другарят Сталин бил причислен от „тях” (ГП и неговата периферия – изпълнителите-евреи) към злодеите, макар че разумните евреи, замисляйки се за съдбата на еврейството, би трябвало да му поставят паметник.
С борбата на споменатите две тенденции за решаване на „еврейския въпрос” на глобално ниво се обясняват всички трагични събития в Израел през последните години. Онази част от ГП, която счита, че еврейството трябва да стане народ и да живее във своята историческа родина (ционисти), призовава евреите да идват в Израел, да се заселват и работят там. Другата част на ГП, която счита, че еврейството трябва да продължи да живее разпръснато по света, а не да се връща в Израел, организира терористични актове против евреите, използвайки Ясер Арафат (сега покойник) и неговите съвременни последователи. Целта на тези атаки е да плашат евреите, които биха искали да останат в Израел.
Съдейки по всичко случващо се напоследък, периферията на ГП, внедрена в тялото на руския народ, изглежда не се справя добре с възложената задача и ѝ готвят поредното „обрязване”. Именно затова „демократичните” СМИ така се стараят да разпалят в руския народ животински „антисемитизъм”. Ще осъзнае ли това еврейската периферия, ще престане ли да е биоробот? Дали ще заработи по друга програма, програма за спасението на Русия (и себе си в това число), или по инерция ще продължи да се движи в направлението, зададено му от „горе”? Така нареченият „еврейски въпрос” може да бъде вярно оценен и изследван само с помощта на понятийния апарат на ДОТУ в светлината на глобалния исторически процес.
Вижте как интересно се конструира „мавзолей” от иудаизма и лъжехристиянството (рис.2).
При това и едното, и другото учение са изложени в една и съща „свещена книга” – Библията. За евреите – Стария завет. Еврейската Тора не е нищо друго, а именно „Петокнижието на Моисей” от Стария Завет. А за християните – Новия завет. На евреите са внушава, че те са „богоизбрани”, че те трябва да господстват над другите (т.е. да управляват). А на християните се внушава, че щастието на Земята е невъзможно, че щастието е на Небето, в Рая. И ако „божиите раби” се държат както трябва, ако слушат своите „собственици-робовладелци” („Всяка власт е от Бога!”), то след смъртта си ще бъдат щастливи на Небето. Как ви се струва? Ловко измислено, нали?
Затова ние, всички потърпевши народи, трябва да престанем да играем „тяхната” игра. „Еврейският въпрос” за нас е като камък на пътя. Ние имаме свой собствен Замисъл за устройството на живота. И към него трябва да вървим по правия път, без да се спъваме в крайпътните камъни. (КРАЙ)
Константин П. Петров
