„Финансовият Интернационал” против Хитлер
Фашизмът, като система на управление (тотален контрол и директивно държавно управление в условията на частна собственост), по форма бил близък до социализма, и това придало окончателното звучене на идеологията на Германия по онова време – национал-социализъм. Но, и национализмът, и фашизмът са враждебни към „лъжекомунизма”. Затова, след изпълнението на тактическите задачи на революцията, те трябва да бъдат ликвидирани. С други думи „фашизмът” е тактическо оръжие на „Финансовия интернационал”.
Но вариантът с Хитлер започнал да се развива не по замисления сценарий и имало вероятност да доведе до противоположни резултати.
Хитлер, притежаващ природна находчивост, създал икономическа система от много неудобен тип за интернационалния „комунизъм”. Той отстранил (подобно на това, което направил Сталин в СССР) интернационалният банков капитал. Присвоил си превилегията да печата пари – и не само физически, но и финансови (фиктивни, кредитни). Той взел непринадлежаща му машина за фалшифициране и я пуснал в полза на германската държава (а не на „Финансовия Интернационал”). Хитлер не притежавал злато и не се изкушил да създаде златен стандарт – използвал само хартиени пари. Тъй като контролирал и емисията на пари, и производството, и разполагал с колосалното трудолюбие на немците, то неговото богатство станали техниката и производството – нещо съвсем контрареволюционно, в резултат на което той радикално съкратил безработицата. С напечатаните от самия него банкноти той бързо се разплатил по репарациите на Версайския договор.
При отсъствие на опасност от война, тази схема на Хитлер можела да бъде приложена и към световното производство. Можем да си представим какво би означавало това за революционните планове на „Финансовия Интернационал”, ако тази система я приложат и в други държави! Ситуацията била много опасна и спасението било да се действа бързо, преди Хитлер да е разбрал в дълбочина значението на направените реформи. Хитлер създал своята система не въз основата на теория, а емпирично, ръководейки се от целесъобразността и националните интереси на Германия. Но нямал цялостна, обобщаваща практическия му опит доктрина, нито подходящи научни термини. Но съществувала вероятност в близко бъдеще да запълни тази липса. Хитлер в това отношение се оказал пред същия проблем, пред който се оказал и Сталин. Задкулисието станало много предпазливо. По финансови въпроси никой не критикувал Хитлер за да се избягнат каквито и да било полемики в тази насока и да не се способствува за систематизиране и формулиране на понятията на тази решаваща икономическа доктрина (управляване на националната икономика без предаване на правото за печатане на пари на частни или интернационални банки). За бързото предотвратяване на нежеланото имало само едно средство – въвличането на Германия във война.
През 1938г. СССР и Германия били все още неспособни да си нанесат значителни загуби (поради недовъоръженост). Затова войната между тях била отложена за известно време.
Най-добрите условия за революция би създала война, която най-напред обхване само буржоазните демокрации и фашистките държави. СССР, държавата на „формалния комунизъм”, като най-близка до целевата форма на държавност – реалният „лъжекомунизъм”, в тази война трябва да бъде само отслабен, но съхранен, а сталинският национал-комунизъм заменен от интернационалния. На Хитлер и Германия най-много подхождала ролята на изпълнители на този вариант на световна война.
Сталин против „Финансовия Интернационал”
Сталин виждал неизбежността на войната срещу СССР. Използвайки противоречията в капиталистическия свят, той се опитал да способства тя да избухне по-далеч от границите на СССР – в Испания, която е важен стратегически пункт, където се срещат противоположните влияния на буржоазните демокрации и фашистките държави. Но Сталин нямал достатъчно възможности за това.
За въвличането на света във война, „Финансовият Интернационал” използвал следната тактика: сталинизма плашел с хитлеризъм, а хитлеризма плашел със сталинизъм, буржоазната демокрация плашел с фашизъм (нов ред), а фашизма плашел с буржоазна демокрация (в частност – поголовна кастрация на германците). Тактиката проработила, държавите започнали да се въоръжават, противоречията между тях се обостряли. И се стигнало до началото.
Войната се планирала да започне така. За да се получи максимално крупномащабна война Хитлер и Сталин трябвало да сключат помежду си пакт и да разделят Полша. В този момент и Германия, и СССР, имали териториални претенции към Полша: съответно проблемът „гданският коридор” и връщането на Западна Украйна и Белорусия. За „Тях” Полша била католическа държава със силно развит национализъм, а и освен това виновна пред „световната революция” за възпрепятстване на разпространението ѝ от Изток на Запад през 1920г. Но нападението на Хитлер и Сталин върху Полша можело и да не предизвика европейска война и да не доведе до взаимно разрушение на буржоазните държави. За да се избегне това била предвидена тактиката „атака на единият агресор, а на другия – не”, която се изразявала в това, че буржоазните демокрации ще обявят война само на единия агресор – на Хитлер (да се воюва на два фронта би било неразумно, а СССР заради географското си положение реално бил недосегаем). Освен това САЩ не можели да заставят Франция и Англия да нападнат едновременно Германия и СССР, тъй като в такъв случай ще трябва и те самите да встъпят във войната още от първия ден, в противен случай война на два фронта за първите би било самоубийство. А за САЩ това било невъзможно. Първо, по конституция Америка можела да обяви война само ако тя самата е била нападната. За включването ѝ във войната било необходимо провокация от нападение (което по-късно било и направено). Второ, през 1938г. САЩ не били готови за война: те имали внушителна ескадра, но посредствена военна авиация и численост на армията само около 100 хиляди човека.
От гледна точка на буржоазните демокрации логично би било Хитлер и Сталин да си нанесат един на друг поражение. Изобщо не би било трудно, виждайки че единият противник губи сили, да му оказват помощ дозирано и методично, продължавайки така до пълното изтощение на двете армии. Но „Тях” този вариант не ги устройвал, защото не създавал условия за световна революция. Войната трябвало да отслаби и буржоазните държави за да се засили контрола на „Финансовия Интернационал” над тях. Затова сключването на пакта между Хитлер и Сталин трябвало да отклони агресията на Хитлер най-напред на запад. В този случай Хитлер получавал и целия промишлен, военен и човешки потенциал на Европа за стоварването му върху СССР. СССР трябвало да дочака реда си.
Устройвало ли го Сталин такъв алианс с Хитлер и нападението на Полша? Определено да. Ако се откажел от този вариат, Хитлер щял да нападне СССР до края на 1939г., а СССР не бил готов за тази война. Това е предал на Сталин Раковски по време на разпитите в НКВД, а Раковски е бил „Техен” човек (по неговите твърдения). Раковски също казал цената, която Сталин е трябвало да заплати за отсрочката на войната с Хитлер: прекратяване на процесите над „комунистите”-интернационалисти (т.е. троцкистите) и установяване на границите, ограничаващи разпространението на „формалния комунизъм”. Ако Сталин приемел това предложение много влиятелни хора по цял свят, включително врагове на Сталин, щели да му помагат. За „Финансовия Интернационал” победата на „формалния комунизъм” над национал-социализма, и дори териториалното му разширение за сметка на буржоазните национални демокрации, били за предпочитане, тъй като интернационал-„комунистите” се надявали с времето да го превърнат в „реален комунизъм”.
Сталин трябвало да избира от две злини. И той избрал по-малката. Съгласил се да сключи пакт с Хитлер и започнал с ускорени темпове да подготвя СССР за неизбежната война. Неговите действия са оправдани и разумни. Освен това той можел да се опита, при благоприятно развитие на събитията, да изиграе и своя роля – ролята на освободител на Европа от Хитлеристкия режим, да укрепи позициите си и позициите на национал-комунизма за отражение на експанзията на „Финансовия Интернационал”. Трябва да се напомни и факта, че когато Сталин се убедил в неизбежното нападение на Хитлер върху Полша, той предложил на полското правителство да пропусне войските на Червената армия на територията на Полша и ги разположи на границата с Германия. Масонското буржоазно правителство отказало. Съветските и руските историци кой знае защо премълчават това събитие (за разлика от поляците). Освен това СССР започнал войната против Полша две седмици по-късно след германското нападение, т.е когато Полша вече била загубила независимостта си.
Втората световна война започнала по плановете на „Финансовия Интернационал”: на 11 март 1938г. германците навлезли в Австрия, след два дни Хитлер я обявил за част от райха. Според решенията на международната конференция в Мюнхен през 1938г. на Германия се преотстъпва Судецката област на Чехословакия, а през март 1939г. Хитлер „мирно” окупирал останалата част на Чехословакия. На 1 септември 1939г. Германия започнала агресията против Полша. На 17 септември Червената армия също преминала границата на Полша. След капитулацията на поляците в Брест се състоял военен парад на двамата победители. Това са фактите. Съюзниците на Полша (Франция и Англия) обявили война на Германия на 3 септември 1939г. , но не започвали военни действия, тъй като се надявали, че ще успеят да насочат агресията на Хитлер към СССР. Не е трудно да бъдат разбрани надеждите им, но те не знаели истинските планове на революцията.
Отначало Хитлер „разчистил” пътя за световния „комунизъм” на запад. През 1940г. Германия окупирала Норвегия, Дания, Белгия, Холандия, Люксембург, Франция, започнала въздушната битка за Англия.
Някои твърдят, че Сталин сам е предизвикал германското нападение върху СССР на 22 юни 1941г. с намерението си на 6 юли (денят „М”) Червената армия да настъпи към Германия и Румъния. Хитлер нямал бил друг шанс за спасение освен да изпревари Сталин. Следователно, за започването на Великата отечествена война, трябва да се вини по-скоро Сталин, а не Хитлер. Отново познатият ни приьом: „Казвайки истината, да заблудиш.” Има много доводи в подкрепа на твърдението, че Сталин е подготвял това настъпление. Но световната война е била замислена и подготвена не от съветските, а от интернационал-„комунистите” и техните господари.
Що се касае до подготовката на настъплението, то по онова време това се считало за най-добрата тактика за самоотбрана (така учат и до днес даже на Запад: „Бий пръв, Фреди!”). При тези обстоятелства настъплението на СССР и Сталин също би било превантивна мярка. Грешката на Сталин в определянето на момента на германската агресия може да се обясни с подценяването на влиянието на „невидимия” „Финансов Интернационал”, който успял да застави Хитлер да воюва едновременно на два фронта. Това определено е самоубийствен вариант за Хитлер, ако няма реално съдействие от други държави. Вероятно такава помощ е била обещана на Хитлер, но неизпълнена. Между другото, в своето завещание Хитлер е написал, че са го излъгали. Сега можем да гадаем кой го е излъгал. Самоубийственото решение на Хитлер да започне война със СССР, преди да я е завършил на Запад, продължава да е една от тайните на тази война. И уви, без въздействие на подсъзнанието на Хитлер на ниво егрегор, не може да бъде обяснено.
Хитлер – в Антарктида. Рузвелт в гроба. Сталин в Кремъл.
В крайна сметка Втората световна бойна довежда до разширение на ареала на „формалния” сталински комунизъм. Хитлер, който изпълнил основното в плана на „Финансовия Интернационал”, не бил съден като останалите нацисти от Международния Нюрнбергски трибунал – нито посмъртно, нито задочно (като Мартин Борман). Вестник „Stringer” в брой 1 за февруари 2004г. съобщил, че по информация на нацистите, Хитлер е умрял в база на Антерктида през 1971г., а според други източници той е доживял до 1982г. Пред съда нацистките главатари се опитвали да докажат, че нападението върху СССР е било принудено, превантивно. Но интернационалният трибунал задушил опитите за дискусия по тази тема още в зародиш (да не би да се разкрие истината). Подсъдимите били набързо обесени – за по-голяма сигурност, че няма да проговорят.
След това, когато „Финансовият Интернационал” видял опитите на Сталин да формулира теоретично пътя за създаването на АНТИ-„тълпо-елитарна” държава, без експлоатация от страна на финансовия Интернационал, Сталин бил отстранен от „Тях”. На практика в СССР при Сталин се създавала принципно нова система на стопанисване и управление, върху чието теоретическо осмисляне Сталин работел в послевоенния период. В книгата си „Икономически проблеми на социализма в СССР” (1952г.) той подчертава: „Нашето стоково производство коренно се различава от стоковото производство при капитализма. Освен това, мисля, че трябва да се откажем и от някои други понятия, взети от „Капитала” на Маркс, ...изкуствено прилепяни към нашите социалистически отношения...” Още по-важна стъпка на Сталин е указването на начина за ликвидирането на „тълпо-елитарната” пирамида – чрез премахване на монопола на управленския „елит” върху знанието. В гореспомената книг Сталин пише: „Необходимо е ... да достигнем такъв културен ръст на обществото, който би обезпечил на всичките му членове всестранно развитие на физическите и умствените им способности, така че членовете на обществото да имат възможност да получат образование, позволяващо им да станат активни деятели на общественото развитие...” За отстраняването на Сталин може да е допринесла и друга причина. Както е известно, войната с Германия се водела под лозунга за унищожение на „жидоеда и антисемита на всички времена” Адолф Хитлер, макар че и той, и обкръжението му, имали примеси от еврейска кръв. Съюзник на антихитлеровата коалиция било международното политическо движение на ционистите, искащо създаването на национална еврейска държава в Палестина, в съответствие с написаното в Библията и Талмуда. На това движение активно помагали и хора, работещи за „Финансовия Интернационал” – например Бернард Барух, Хенри Моргентау (младши) и много други. Палестинската война между създадения след войната Израел и арабските държави вероятно е станала причина за разваляне на отношенията на Сталин със съюзниците ционисти. Те, вероятно за съдействието си по време на войната, са поискали от него да защити Израел със съветското оръжие. Сталин не се съгласил.
Няколко дни преди смъртта си Сталин се разпоредил да напечатат във вестник „Красная звезда” заявление, че „Борбата против ционизма няма нищо общо с антисемитизма. Ционизмът е враг на трудещите се от цял свят, в това число и на евреите, а не само на не-евреите.” След това Сталин бил обречен. В края на февруари 1953г. (26-27–ми), при него на вилата в Кунцево, без покана или предизвестие, се изтърсили Берия, Маленков, Каганович, Хрущов и Микоян. След два дни западните радиостанции „Свобода”, „Гласът на Америка”, „Гласът на Израел”, Би-Би-Си съобщили за смъртта на Сталин. А Сталин умрял едва на 5 март. Русаков (лекарят, направил аутопсията на Сталин) бил незабавно ликвидиран.
Във връзка със събитията в Палестина вероятно бил ликвидиран и главният изпълнител на задачите на революцията Франклин Делано Рузвелт, президент на САЩ в продължение на 12 години практически до края на войната. На връщане от Ялта през февруари 1945г., на борда на крейсера „Квинси” Рузвелт се среща с крал Ибн-Сауд и му обещава, че „няма да предприеме никакви действия, които биха могли да се окажат враждебни към арабския народ”. На 12 април Рузвелт умира, според обявеното – от „артериосклероза”. След смъртта му не е имало нито показване, нито излагане на тялото в Капитолия. Рузвелт бил погребан в запечатан гроб. По-късно изтече информация, че по свидетелство на свещеника, президентът бил убит с куршуми, обезобразили цялото му лице. Съпругата на Рузвелт, Елеонора Рузвелт, управляваща страната зад гърба на президента и от негово име, доста противоречиво и неубедително отрече тази информация.
След отстраняването на Сталин в СССР започва процес на постепенно трансформиране на „формалния” сталински комунизъм в реален – интернационален. Един от крупните маньоври в тази посока е разбиването на финансовото регулиране в хода на „перестройката”. И СССР се разкъсва на части.
Константин П. ПетровТагове:
Водата намалява в световен план, защото ...
Как Плевнелиев се мазни на турците
За Виктор Суворов споделям мнението ви напълно. Бих добавил, че е и материално заинтересован от това което прави.
Руснакът на име Константин П. Петров не е чак толкова неизвестен, но трябва да пуснете името му на руска търсачка, препоръчвам ви Яндекс.ру. Всъщност, сборникът със статии, от който е този текст, предоставя знания, които са колективен труд, но той го е оформил като научно-популярно четиво, на достъпен за повече хора език. Ако искате да прочетете статии написани на по-висок стил, пуснете на търсачката "ДОТУ" или "Концепция Общественой Безопасности", и четете. Ето една подборка сайтове, излагащи вече 20-годишния труд на руски икономисти, историци, математици, физици и други: http://www.kob-crimea.org.ua/index.php/links/sites .
20.10.2012 05:44
20.10.2012 16:03
20.10.2012 22:46
20.10.2012 23:22
21.10.2012 01:08
21.10.2012 07:50
22.10.2012 18:21
22.10.2012 20:01
24.10.2012 05:39
24.10.2012 15:12
24.10.2012 21:56
25.10.2012 03:02
25.10.2012 04:06
аз съм чел части от разпита на Кръстьо Раковски и виждам че доста неща в тази статия са извлечени и синтезирани от Червената Симфония, но са обобщени и съставени в по достъпен за обикновената публика стил. Аз лично смятам че в по голямата си част нещата които са написани са верни. Статията обяснява доста неща за комунизма и неговия генезиз, но на мен лично не ми е ясно защо създателите на комунизма и в частност съветския съюз в крайна сметка го разрушават с перестройката. Това планирано ли е било в началото от "финансовия интернационал" или по някакъв начин СССР се е развил по начин който е бил неприятен или неудобен за тях и единствения ход който им е останал е било да го разрушат. Какво се е променило през годините от създаването на СССР до разрушаването му че е взето такова решение? Иначе излиза че още в началото са били предвидили бъдещия разпад. И в този ред на мисли какви според теб са бъдещите промени в които се планират в режимите на управление на големите държави.