„Войната е продължение на политиката, но с други средства.”
Карл Клаузевиц

Троцкистът Кръстю Раковски (българин, известен в СССР под името Христиан Георгиевич Раковский, бивш пълномощен представиител на СССР в Англия и Франция) , на разпит в НКВД (протокол от 26.01.1938г.) твърди, че всички значителни събития в света се случват по план на анонимна група хора, обединени в невидим за непосветените „Финансов интернационал”. Тази група всъщност е била инициатор на световната комунистическа революция. Раковски твърди, че под понятието „комунизъм” Финансовият интернационал скрива своята цел – установяване на абсолютна власт над човечеството, а комунизмът на Сталин (национал-комунизъм) е измяна на планирания интернационал-комунизъм. Раковски е разказал и сценария на заплануваните събития, включително неизбежността на войната между СССР и Германия, назовал е нейните реални инициатори. За да си спаси живота, той предлага на Сталин план, позволяващ да се отсрочи за известно време (само толкова!) нападението на Германия над СССР.

Нито съвременните марксисти, нито демократите („разобличаващи” „ комунизма”), не казват нищо за „Финансовия интернационал”, за банковите кредити и лихвените проценти – основното оръжие на Интернационала. Разбира се, може много да се спори, че за спасението на живота си човек може да каже всичко. Но следващите събития почти напълно потвърждават казаното от високопоставения троцкист.

Масонският интернационал

За основател на първия комунистически интернационал (преди Коминтерна на Маркс) се счита Адам Вейсхаупт (нелегално име „Спартак”). Той е бил глава на масоните-илюминати („просветлените”). Обществото е основано на 1 май 1776г. (до ден днешен се счита за международен ден на трудещите се, по-правилно – на революционерите). Вейсхаупт бил йезуитски свещенник и професор по църковно право в университета в Бавария. На международния масонски конгрес през юли 1782г. илюминатството било прието във франкмасонството от „индоктринацията” (съвета) на масонските ръководители (от руските делегат е бил граф Строганов).

За да завербува повече християни, Вейсхаупт започнал да твърди, че Исус Христос е имал „тайна доктрина”, необявявана открито, но откриваща се при внимателно четене на Евангелието между редовете. Същността ѝ се състояла в отмяна на религията и поставяне на нейно място разума: „...когато Разумът стане религия на всички хора, проблемите ще се решат”. Да станат членове на тайното общество, истинският основател на което е бил Христос, било привлекателно даже за църковните служители! „Монархиите и нациите ще изчезнат...единственият закон за хората ще бъде разумът.” От тук произтичат и целите на дейността му: унищожаване на религиите, монархиите, всички правителства, и създаване на световно правителство над цялото човечество. При това „ целта оправдава средствата”: метежи, революции и др.

Якобинците, гръбнакът на Великата френска революция през 1789г., били тайна система илюминати. В резултат крал Людовик XVI (масон) е убит, значителна част от аристокрацията по време на терора е ликвидирана. През ноември 1793г. „ ...в катедралата Нотр Дам се събраха много хора за да се включат в поклонението на Богинята на Разума, която се олицетворяваше от актрисата ........, стояща разголена на олтара...”. През 1800г. е създадена Централната банка, като частно акционерно дружество (една от главните задачи на всяка революция).   

Граф Мирабо (нелегално име „Архесилас”), един от вождовете на френската революция, заедно с Вейсхаупт, също бил основател на ордена на илюминатите. В своята „История на пруската монархия” , той пише, че тайното общество на илюминатите било създадено от самите масони специално за организиране и ръководене на революции, за установяване на контрол над масонството и използването му за тази цел.

А реалните организатори на илюминатството били Весли (1725–1805, наричан от евреите „пророк”) и Менделсон (1728–1786, наричан „третият Моисей”). Главната задача на Вейсхаупт и илюминатите била да подтикнат Френската революция по-нататък от буржуазна и да я превърнат в революция за установяване на „комунизма”.

Известни са връзките на Вейсхаупт с първите от Ротшилдите, които били касиери на този първи Интернационал. Дейността на ордена финансирали също и банкерите Итциг, Фридландер, Мейер.

Народът, опиянен от факта, че в резултат на Великата френска революция е успял да отнеме от краля цялата власт, не забелязал как шепа незабележими хора успели да завладеят властта по-силно от сваления крал – „невидимата”(„митичната”) власт. Скоро тази шепа хора подложила народа отново на робство, но много по-жестоко от това при краля, който поради своите морални и религиозни убеждения не е можел да експлоатира така собствения си народ. Новите управници от рождение и по възпитание били космополити. Те имали такива „морални” качества, позволяващи им да се възползват от властта в пълна степен. Веруюто им можем да прочетем в Библията: „...И ще властваш над много народи, а те над тебе няма да властват.” (Второзаконие, 28:12). „Тогава синове на другоземци ще градят стените ти, и техните царе ще ти служат;...И твоитe порти ще бъдат всякога отворени, няма да се затварят ни денем, ни нощем, за да се принася при тебе имота на народите и да се довеждат техните царе. Защото народ и царства, които не поискат да ти служат, ще загинат, и такива народи ще бъдат съвсем изтребени.” (Книга на пророк Исаия, 60:10-12).

Тази „невидима” власт се изразявала в монопола върху печатането на парите в завладяната от „Финансовия интернационал” държава. Били пуснати в оборот особен вид пари – кредити, които позволявали увеличението на обема им до безкрайност. По същество това са фалшиви пари, но узаконени от властта. Банките, борсите и цялата световна финансова система – това е гигантска престъпна система на фалшификатори на пари. „Парите правят пари.” Дори получените проценти да са легални, те представляват несъществуващ капитал. Банките винаги имат такива фиктивни пари или „оборотни пари”, в пъти повече от реално съществуващите , емисирани пари. Тъй като узаконените проценти се искат не върху реален капитал, а върху несъществуващ, то процентите реално са незаконни.

Историческите и нравствените корени на това можем да открием пак в Библията. Във Второзаконие четем: „Не давай на брата си с лихва нито сребро, нито храна, нито нещо друго, което може да се дава с лихва; на чужденец давай с лихва, а на брата си не давай с лихва, за да те благослови Господ, Бог твой, във всички твои работи в земята, която отиваш да я завладееш.” (23:19-20) „...и ще даваш на заем на много народи, а сам няма да вземаш на заем” (28:12).

Механизмът на финансово поробване на една или друга страна не е сложен. След революцията някакви частни лица основават централна банка, на която се дава монополното право да печата парите, нужни за нормалното функциониране на държавата. Тази банка дава пари срещу лихва (пари „от нищо” правят пари „от нищо”) на краля, на правителството за покриване на на техните разходи, закупува и разпределя държавните книжа. Банковият процент – това е преразпределение на платежоспособността в полза на банкерите. А най-главното – това е обезценяване на парите и капитала и следователно е първопричина за инфлацията.

Войните също благоприятстват за ръст на правителствените разходи, за ръст на националния дълг, а с напечатани хартиени пари той може да бъде кредитиран до безкрайност.

Мардохей Маркс Леви

Учението на Карл Маркс (Мардохей Маркс Леви) е написано така, както са написани и древните езотерични (тайни, разбираеми само за посветените) религиозни учения. Неговите привърженици не трябва да знаят цялото учение, а само елементарното и примитивното, защото от тях се очаква само сляпа вяра.

Маркс е бил гениален конспиратор, т.е. укривател на истината за революциите. Ако неговите трудове се свеждаха само до негативна критика на капитализма, то дори и тогава те щяха да са едни от най-добрите примери за умело скриване на истинните знания. Но той отива и по-далеч – прави извод за неизбежността на гибелта на капитализма. Вярно, този извод звучи достатъчно иронично. Той пише така:„ Комунизмът непременно ще победи, защото тази победа ще му я даде неговият враг капиталът.” Излиза, че не са врагове, а съюзници! Основната формула на Маркс е „противоречията на капитализма плюс достатъчно време = комунизъм”. Но постоянно възникващите противоречия в едно общество са белег само за идиотизма на това общество, което не може да се избави от противоречията. А това е надсмиване над човечеството! Но с това са се смирявали, в това са вярвали и продължават да вярват (в частност постсъветските марксисти).

Ако Маркс беше вярвал, че неговият „комунизъм” ще победи само поради противоречията на капитализма, той никога нямаше да говори за тях на хиляда страници в своя революционен труд. Революционерът и конспираторът никога не би  открил пред противника си тайната на своя бъдещ триумф.  

Говорейки за протворечията, Маркс се е придържал към тактиката: „говори истината, заблуждавайки”. И той заблуждавал, определяйки противоречията в икономическата история на капитала като „постоянни”, и ги назовавал „естествени и неизбежни”. Но същевременно казвал и истината, знаейки, че тези противоречия са реални и в бъдеще ще се създават и увеличават прогресивно до момента, в който достигнат апогея си. Маркс е заблуждавал по отношение на произхода им, но не и по отношение на тяхната реалност.  Маркс е знаел КАК се създават, КАК се обострят и КАК се стига до всеобща анархия в капиталистическото производство, предшестваща триумфа на „комунистическата” революция. Той е знаел, че това ще стане, защото е знаел онези, които ще създадат условията.

При Маркс думите противоречат на делата. Той твърди, че при голяма концентрация на средствата на производство се съсредоточава голяма маса пролетариат и съответно голяма сила за построяване на комунизма. Но същевременно създава Интернационала, чиято дейност в ежедневната междукласова борба практически е реформистка. Тази организация се бори за ограничаване на добавъчната стойност, а по възможност и премахването ѝ. Реформизмът предвижда не политическа борба за власт, а само икономическа, целяща на първо място повишаване на работническите заплати. В резултат на такава борба се понижава степента на „експлоатация” на пролетариата и неговата „революционност”. Затова Интернационалът на Маркс по същество е контрареволюционна и антикомунистическа организация, ако я оценяваме от гледна точка на теорията на Маркс. Но до такива абсурдни заключения, дори да изглеждат очевидни,  се стига ако се забрави, че думите и фактите в марксизма се подчиняват на строгите правила  на конспирацията: маскировка и укриване на истинските цели.

С това „икономическо” направление е водил активна борба В.И.Ленин. Обстоятелствата го налагали.

Счита се, че стачката е опит за революционна мобилизация. Но, независимо дали ще победи или ще се провали, нейното икономическо въздействие е в полза на „Финансовия интернационал”! Стачката винаги нанася загуби на продукция. Резултатът е: бедността, от която иска да се избави работническата класа, става по-голяма, защото повишаването на заплащането, до което се достига, автоматически се анулира от повишението на цените. Балансът на повишението на заплатите и повишението на цените практически никога не е в полза на пролетариата. И това е великата тайна на марксизма и революциите.

Получава се порочен кръг: глад–стачка–инфлация–глад. Така към „противоречията” на капитала се добавя резултатът от борбата на пролетариата, който е противоположен на желания. Това е двойно оръжие на революцията и никога не възниква от само себе си. За неговото прилагане съществуват организация, ръководители, дисциплина, казано накратко: отсъства глупост. Освен това се скриват истинските причини за инфлацията – за нейния произход обвиняват профсъюзите и техните „непомерни” искания за възнаграждението на труда. „Нито един човек на милион не е способен да разпознае причината за инфлацията.” – е казал знаменитият английски икономист Кейнс.

Резултатите от „икономическата” борба на „пролетарския Интернационал” съвпадат с резултатите от дейността на „Финансовия интернационал”. И двата интернационала произвеждат инфлация, а където има съвпадение, там има и договореност. Този „Финансов интернационал” (или „капиталистически Коминтерн”) не афишира съществуването си, действа инкогнито, и съвсем не е враждебен към пролетарския.

Маркс, по чието време английската промишленост едва започва развитието си, успява много проницателно да прогнозира днешната колосална индустрия. Той я анализира и заклеймява, в отблъскващ вид рисува образа на организаторите на капиталистическото производство, предприемачите. В резултат във въображението на масите израства чудовищният образ на капиталиста-промишленик (производителя).

В същото време Маркс кой знае защо е умерен при изследването на въпросите за парите. По тази тема Маркс е типичен херметист (укривател на реалните знания за нещата, явленията, целите). По негово време вниманието на будните хора е било привличано от банките на фамилията Ротшилд, техните колосални богатства. Но фактът за съществуването на „петконечната звезда” – символ на петимата братя Ротшилд и техните банки – остава съвършено незабелязан от Маркс.

„Финансовият интернационал” не признава нищо национално, не признава държави, т.е. той е сякаш „анархичен”, той е „за свободата”. Но всъщност сам се стреми, поради практическа необходимост, да създаде държава, но държава в световен мащаб. Държавата – това е само форма на властта, парите – са механизмът на властта, управлението на паричната маса – това е същността на властта.

„Финансовият интернационал” – това всъщност е суперлъжекомунистическа държава, видимата страна на която е Интернационалът на Маркс.

Финансистът е толкова интернационален, колкото и „лъжекомунистът”, по-точно „марксистът”. Двамата се борят с националната буржоазна държава.

Марксистът за това да я преобразува в „лъжекомунистическа” държава. Следователно марксистът е длъжен да бъде интернационалист, т.е. „интернационал-комунист”.

Финансистът отрича буржоазната национална държава поради интернационалният хаарактер на парите, и по същество е космополит.

В отричането на буржоазната държава се проявява сходството между „лъжекомунистите”-интернационалисти и финансистите-космополити. В тези условия Русия след революцията през 1917г. е трябвало да се превърне в образец-прототип на абсолютната власт, построена по схемата на Интернационала.

 „Митичните” властелини на света

Шепа хора, притежаващи огромна власт, са абсолютните диктатори на борсата, а вследствие на това са диктатори и на производството и разпределението.

 Капиталистическата система се определя от кредитно-финансовата система, която е средство за управление на обществените процеси. Кредитите и финансите са най-мощната  машина на революциите. Ролята на пролетарският Коминтерн в тях е просто на марионетка. Но Маркс не разкрива това. Той успешно е закумуфлирал истината.

Финансистите са революционери и обективно, и съзнателно. Банкерите се стремят към пълна глобална власт над народите. И най-добрата машина за пълновластие е „лъжекомунистическата държава” по схемата на Интернационала със съсредоточаване на управлението на финансите и лихвения процент в ръцете на неколцина. Абсолютното господство – това е единственото, което не са постигнали засега.

 Гръбнакът и ръководството на „Финансовия интернационал” могат да бъдат наричани само „Те”. За техните имена можем само да гадаем. „Те” раздават политически и финансви длъжности само на своите посредници, заслужили „Тяхното” доверие. Банкерите и политиците са просто „сламени чучела” – макар и да заемат високи постове, те са само изпълнители на „Техните” планове. „Те” действат в дълбока конспирация.

С други думи, в света има група хора, които, по своята социална функция, претендират за положението на древното жречество, но за разлика от него са невидими за останалите. Започвайки от древността, жреците са изгадили система за управление на народите – „тълпо-елитарната обществена пирамида”:

–        най-отгоре е „жречеството” (йерофантите) – пазителите на висшето знание;

–        по-надолу е управленческата аристокрация – „елитът” (фараонът, краля, аристокрацията);

–        най-долния слой са трудещите се маси, „тълпата”, със знания само с приложен характер.

Тази система, в един или друг вид, се е съхранила и до ден днешен.

            Жречеството имало монопол върху философската култура, върху методологията, позволяваща да се обединят разпокъсаните знания за света в цялостна картина, и даваща възможност да се осъществява прогностично-управленска дейност. В условията на монопол върху управленческите знания, цената на продукта на управленския труд е монополно висока. „Елитът”, в изпълнение на указанията на „жречеството”, също предявява високи изисквания към заплащането на своя труд, а всички останали възприемат това като експлоатация на едни от други.

            По време на своето господство, древноегипетските жреци (йерофантите) на култа към бога Амон-Ра („Тайния” бог), притежавайки Висшите знания и пазейки ги от непосветените, решили да постигнат глобален контрол над народите. За целта ликвидирали противодействащите на това им намерение жреци на култа към Бога Атон-Ра.

            Жреците на Амон-Ра създали религиозно учение (Стария завет) и го наложили със сила на едно от израилските племена – коляното на Иуда. Това учение получило названието Иудейско, а иудеите станали изпълнители на тази старозаветна мисия на лихварство и „завладяване на други народи”. Т.е. иудеите са първата жертва на малката група хора, решили да постигнат абсолютна и глобална власт. Но в своята мисия тази жертва изтребва и поробва цели народи. Жреците на Амон-Ра се укрили в Левиевото коляно (иудейските наследствени свещенници-равини) и в хода на конценрация на богатства и капитал се трансформирали във „Финансовия Интернационал” („световното правителство”, „световното задкулисие”, Глобалният Надиудейски Предиктор).

            Ето тази „невидима” („митична”) група осъществява управлението на човечеството, провеждайки глобална политика (глобализация).

            Раковски, позовавайки се на Троцки, съобщава, че един от „Тях” е бил Валтер Ратенау, който в Раппал е снел икономическата блокада на СССР, независимо от това, че самият той е бил крупен милионер. Вторият, за когото знаел, че е член на групата, бил синът на Натан Ротшилд – барон Лионел Ротшилд. Маркс и най-висшите началници на Първия Интернационал, в това число Херцен и Хайне, се подчинявали на Лионел Ротшилд (портретът на когото, под името Сидоний, е нарисувал Вениамин Дизраели – английски премиер и писател).

            Може с увереност да се твърди, че „Тяхната” политика се реализира и координира от „петконечната звезда” на петимата братя Ротшилд. Основателят на тази „звезда” Amschel Moses Bauer, бил принуден да си смени фамилията на Rothschild («roth» - видим, «schild» - дъска за табела). Той поставил синовете си начело на банките в различни страни. Meyer бил изпратен във Франкфурт (Германия), Solomon – във Виена (Австрия), Nathan – в Лондон (Англия), Carl – в Неапол (Италия), James – в Париж (Франция).

            Има информация, че петимата братя са се разпределили и са получили някаква тайна помощ за събирането на баснословните си богатства. Възможно е това да е била част от скритите съкровища на Ордена на Тамплиерите, владетел на когото на свой ред е бил Орденът „Приорат Сиона”, инициатор практически на всички тайни общества, включително розенкройцерите, масоните и илюминатите (в съответствие с неговите собственоръчно публикувани документи, започвайки от 1956г.).

            Банката „Кун, Леб и Ко” от Уолстрийт също влиза в системата на „Финансовия Интернационал”. Към тази банка принадлежат семействата Шифф, Варбург, Леб и Кун, като всички те са свързани с роднински отношения, а също и други деятели и лица: Барух, Алтшул, Кохем, Беньямин, Штраус, Леман, Дрейфус, Ламонт, Мандел, Моргентау, и други.

Немитичната дейност на „митичните” властелини

            Като доказателства за съществуването на „митичен” финансов Интернационал, Раковски посочва някои исторически събития. Цитирайки думите на майката на петимата братя Ротшилд: „Ако синовете ми поискат, война няма да има.”, той утвърждава, че практически зад всяка война стои „Финансовият Интернационал”. Твърденията на Раковски се потвърдиха. Сега от самите банкери е известно, че те са разпалили Гражданската война в Америка. Целта е била да се застави правителството на САЩ да прави големи разходи, които банкерите с удоволствие ще финансират със своите фалшиви пари. Затова през 1857г. в Лондон Международният Банков Синдикат взел решение в Америка Северът да бъде скаран с Юга по стария принцип „разделяй и покорявай”. Желанието на банкерите да вкарат правителствата в големи разходи е пряката причина за почти всички войни на XIX и XX в.

            Раковски твърди, че ще дойде време, когато утрото на 24 октомври 1929г. ще стане по-важен ден за историята на революцията от октомври 1917г. На този ден на Ню-Йоркската борса се се случва крах. Началото на така наречената „депресия” е истинска революция. Четирите години на управлението на Гувер са години на революционно израстване (12-15 млн. стачкуващи). През юли 1929г. се постига договореност за финансирането на Хитлер. Започва подготовка за завоюване на властта в САЩ посредством финансова революция (завършва в лицето на Франклин и Леонора Рузвелт). През февруари 1933г. в САЩ се реализира последният етап от кризата със закриване на банки. Кризата в САЩ преследвала две цели – увеличение на властта на парите на „Финансовия Интернационал” и получаване на непосредствена, пряка власт. Двете цели били постигнати. Това се потвърждава и от американския изследовател Ралф Еперсон в книгата „Невидимата ръка”.

            Първата световна бойна била гигантска крачка към „лъжекомунизма”. На дипломатическо ниво „Те” изолирали руския цар за да разгорят руско-японската война. Финансирали Япония чрез Яков Шифф, главата на банката „Кун, Леб и Ко”, родственика на Ротшилдите. Той имал такава власт, че държавите, имащи колонии в Азия, подкрепили създаването на Японската империя. От лагерите за руски пленници в Петроград пристигнали „борци”, обучени за революционни агенти. Те били изпратени тук от Америка с разрешението на Япония, получено чрез финансиращите я лица. Руско-Японската война, благодарение на организираното поражение на Царската армия, предизвикала революцията през 1905г., която макар и да не победила, създала необходимите условия за победата през 1917г.

            Един от „Тях” – Валтер Ратенау – организира преминаването на Ленин през враждебна Германия. Съюзниците изгонили Троцки от Франция за това, че бил „пораженец”. „Те” успели да го освободят от Канадски лагер и да го доставят до Русия през съюзна Англия, за да пропагандира „пораженчество” сред руснаците. „Пораженчеството” – това било образцова акция на революционерите. Тя оголила фронтовете, създала огромна армия от дезертьори, създаващи анархия в държавата. Организираната поредица от поражения по фронтовете предизвикала революция в Русия. Била установена „демократична” република, т.е. била обезпечена безнаказаността на революционерите. Керенски бил длъжен провокира следващото кръвопролитно настъпление. Той го организира с цел демократическата революция да излезе извън бреговете и да може да се предаде държавата на „лъжекомунизма”. Троцки трябвало тихомълком, без много шум, да окупира целия държавен апарат. Керенски не бил противник на Ленин. Но бил близък с Троцки, а още по-точно – бил „Техен” човек. „Лъжекомунизмът” в Русия е задължен на Керенски много повече отколкото на Ленин, тъй като той е бил съзнателен, доброволен и много резултатен „пораженец”.

            За движеща сила на революцията през 1917 официално се счита пролетариатът. Но два от трите лоста за завземане на властта чрез революция не могат да бъдат управлявани от пролетариата. Първият – това е създаването на инфлация (икономическия лост). Вторият –лостът на войната. А третият лост е самият пролетариат, нанасящ последния удар върху устоите на капиталистическата държава и завземащ властта в нея за „Финансовия Интернационал”.

Лев Троцки – революционер

            Необходимо е да се види ролята на Лев Троцки (Лейба Давидович Бронштейн) в революцията през 1917г. След бягството от Сибир Троцки живял известно време при емигранти в Лондон, Париж и Швейцария. Ленин, Плеханов, Мартов и други авторитети гледали на него само като на обещаващ новобранец. През 1905г. той навършва 25 години и се връща в Русия сам, без партия и без собствена организация. Но Троцки излиза на първи план по време на революцията в Петроград. Само той успява да излезе от нея с влияние и популярност. Как и защо се издига неизвестният Троцки? Отговорът е прост: жени се. Жена му се казва Седова. Тя е дъщеря на Животовски, близък с банкерите Варбург, компаньони и роднини на Яков Шифф. Ето защо Троцки с един скок се озовава начело на революционния списък. Троцки стои зад гърба на хората, извършили покушението срещу ерцхерцога през 1914г. и създали повод за войната. Троцки урежда в Стокхолм средства за революцията и тяхното превеждане в Русия. Надежда Крупская е знаела кой в действителност е Троцки и е обезпечила сътрудничеството му с Ленин, независимо от хладината в отношенията им. Ленин трудно е понасял амбициозността и надменността на Троцки. Ако между тях не е била постигната договореност за сътрудничество, Ленин най-вероятно е щял да остане изолиран в Швейцария. В Петроград Ленин веднага приобщил Троцки към ръководството на революцията. Между другото, Лев Давидович дошъл от Америка заедно с 275 свои последователи. По онова време това е била доста съществена помощ.

            Истинската партия на „безпартийния” Троцки бил древния „Бунд” на еврейските пролетарии, от които са се родили всички московски революционни клонове, и на които той дал 90% от всички ръководни длъжности. Но естествено това бил не официалният „Бунд”, а конспиративен „Бунд”, втъкан във всички социалистически партии, като техните вождове били под негово ръководство (включително Керенски).

            На „Бунд”-а са се подчинявали и някои от вождовете на буржоазните фракции (масоните). Фактически масоните се подчинявали на „Тях” и играли важна роля в първата фаза на демократичната буржоазна революция. По онова време почти всички управници на съюзните нации били масони. Те вярвали, че революцията ще стигне до буржоазна република от френски тип и ще спре. Нищо не били научили от първия урок, какъвто бил за тях Великата френска революция, когато били избити болшинството от масоните и, на първо място, Великият магистър на Орлеанската ложа – Людовик XVI.

            «Комунистическата» революция предполага ликвидация на цялата буржоазия като класа. Една от тайните на «комунистическата» революция е самоубийството на масонството като организация и физическата ликвидация на всеки значим масон от ръцете на революционерите. Но този край трябва да е тайна за масона и тя не му се открива нито на 33-та степен на посвещение, нито по-високо. Много смятат, че Троцки е бил масон 33-та степен. Но неговата дейност в революцията и по-нататъшната му съдба, неговото ритуално убийство (с алпенщок), показват че е бил член на организацията, стояща в революционната йерархия над масонството. Без съмнение е бил човек на «Финансовия Интернационал».

            След завземането на властта през 1917г., сред революционерите започва борба между привържениците и противниците на Бресткия мир, който по същество е измяна на Ленин на делото на световната революция. Троцкистката оппозиция била против подписването на мирния договор. По «Техния» план Съветската държава е трябвало да се включи с оръжие в ръка в немската революция, за която тогава имало благоприятни условия, а болшевиките трябвало да седят на Мирната конференция във Версай. През 1920г. Ленин се опитал да поправи последствията от «измяната» си, но неудачно, защото моментът вече бил пропуснат и ситуацията се изменила.

            Ленин трябвало да положи усилия за да спаси властта си. Използвал авторитета си и със съдействието на Сталин (поддържан от националното руско крило на партията), наложил волята си. Така се родил „социализмът в една страна”, т.е. национал-комунизмът, достигнал своя апогей при Сталин.

Троцкистите се съпротивлявали на това, но под такива форми и размери, че комунистическата държава да не бъде разгромена и да не се компрометира участието на троцкистите във властта. Това била скрита, тиха, но жестока борба. Троцки организирал покушението Каплан срещу Ленин. По негова заповед Блюмкин убил немския посланник Мирбах. Държавният преврат на социал-революционерите Спиридонови бил съгласуван с Троцки. Негов човек, стоящ изввън подозрение, бил литовският евреин Розенблюм, който се подвизавал под името О’Рейли и бил известен като най-добрия агент на Британската Интелиджънс. В действителност той бил „Техен” човек. В случай на провал отговорността за покушенията и заговорите би паднала не върху Троцки и троцкистите, а върху Англия. Както било замислено, така се и случило.

Червената армия отстъпила пред белите. Територията на СССР се съкратила до размерите на Московското княжество. Троцки станал организатор и началник на съветската армия, и тя веднага започнала да побеждава. Поредицата от победи трябвало да издигне престижа му и да му помогне да вземе властта. Победите над белогвардейците били на 90% осигурени от „Тях”. Белите по своему били демократи. Между тях имало меншевики, останки от старите либерални партии. Сред тези сили „Те” имали вляние. Когато Троцки станал главнокомандващ, тези хора получили заповед да започнат систематично  саботират белите, като в замяна им обещали участие в съветското правителство (Майски е един от малкото, получили тази награда). Саботажите били придружени от орязване на помощите за белите генерали. В резултат белите търпели поражение след поражение.   

   Тайното решение на Сталин

Гражданската война позволила на интернационал-„комунистите” да се откажат от конспиративните методи, тъй като тя напълно им развързала ръцете да ликвидират противниците си. Гражданската война укрепила позициите на Троцки за унаследяване властта на Ленин. Старият революционер вече можел да умре в слава. Ленин, който не бил посветен във високите степени на световната революционна йерархия, недооценявал същността на случващите се събития. На IV конгрес на Коминтерна той повдигнал въпроса за изключването на най-известните масони от редовете на комунистическите партии. И на следващия ден се оказал завинаги в Горки под грижите на опитни „лекари”. По време на боледуването на Ленин на Троцки му се предоставила възможност да вземе властта. Крупская измъква от съпруга си писмо против Сталин. Използвайки това писмо на Ленин, били предприети мерки за обявяване смъртна присъда на Сталин.  

Но случаят (ако изобщо има нещо случайно в живота) разрушил тези планове. Троцки се разболява и, в решаващият момент на смъртта на Ленин, практически е неспособен на каквато и да било дейност за няколко месеца. Личност като Троцки, старателно подготвена за тази мисия, не може да бъде заменена за час-два. А Троцки, опасявайки се от конкуренция, не си е готвил дубльор.

Сталин тогава действал енергично. Победил троцкистите в Централния комитет и сложил свои съмишленици по периферията. Сталин разбирал, че Марксисткото учение не е научен подход към икономическите проблеми. Но как да действа? Ако се следва Маркс – Русия загива. А ако се откаже от Маркс го чака пътя към Горки, по стъпките на Ленин. И той взема тайно решение, което достатъчно точно охарактеризира Керенский (Кирбис) през 1966г. в едно свое интервю: „Марксизмът на Сталин оставаше на думи, а на практика действаше по целесъобразност.”

Троцкистите били принудени също да променят тактиката си. Било взето решение да се обединят със Сталин и да станат по-големи сталинисти от него, да се престарават във всичко, дори до абсурд, т.е. да саботират. Следователно и Сталин, и троцкистите, използвали всеки за своите цели една и съща тактика: „кажи каквото се очаква – направи каквото е необходимо”. Това е ключът към разбирането и оценката на събитията и в СССР, и в Русия, чак до ден днешен.

Сталин проявява своя панрусизъм (привързаност към всичко руско) във възраждането на течението на национал-комунистите, което троцкистите всячески унищожавали по време на революцията и гражданската война. И същевременно, в хода на репресиите, ликвидира  голяма част от интернационал-„комунистите”, каквито са хората на Троцки. Сталинизмът може да бъде сравняван с бонапартизма – и едининият, и другият, задушават революцията, не ѝ служат, но се ползват от резултатите ѝ. А това е откровена измяна на делото на „Тяхната” революция. Сталинският национал-комунизъм успява да подлъже най-„чистокръвните комунисти” (троцкистите) до такава степен, че те не забелязали това превключване, което направил Сталин: подчиняване на революцията на интересите на държавата (дава право на държавата да печата пари), а не подчиняване на държавата на делото на революцията, каквото цели „троцкисткият комунизъм”.

Но, независимо от репресиите, троцкистите не искали окончателно поражение на СССР. Те считали, че макар сталинският бонапартизъм да противостои на техния лъжекомунизъм така както наполеоновският на революцията, все пак СССР запазва своята комунистическа форма и догматика. Според тях това бил формален, а не реален комунизъм. И ако отстраняването на Троцки от дейност дало възможност на Сталин да превърне истинският комунизъм (по тяхно мнение) във формален, то и бъдещото изчезване на Сталин ще позволи на троцкистите да превърнат формалният комунизъм в реален. Никой не разрушава това, което желае да наследи. Към тези възгледи се придържа опозицията на троцкистите след разгрома, чак до наши дни. За съжаление сега виждаме, че техните надежди не са били без основание.

Обикновено историците представят борбата между Сталин и Троцки като лична борба за власт. Сега виждаме, че техните идеи и цели в основата си са напълно противоположни. Троцки е бил изпълнител на плановете за построяване на машина за абсолютна власт на „Финансовия интернационал” – псевдокомунистическа държава – висша форма на „тълпо-елитарната” система (концлагери, отказ от демокрация, диктатура на интернационал-марксистите, народът е в „трудови” армии и др.) Обективно погледнато, дейността на Сталин е пречела на тези намерения. Трябва да подчертаем, че всеки влага различно съдържание в понятието „комунизъм”.

 „Финансовият интернационал” против Сталин

Провалът на Троцки нарушава плановете на „Финансовият Интернационал”. Непонятният за политиците Верайски договор е решаващата предпоставка за световната революция. Истинските цели на този договор не се виждат лесно. Версайските репарации били абсурдни. Франция претендирала за такива репарации, стойността на които била несравнимо по-голяма от нейните национални владения. На Германия били наложени такива платежи, че даже и да се разпродаде цялата, пак няма да може да се разплати. Какви цели са преследвали тези искания? Безплатните доставки на германска продукция трябвало да предизвикат глад в Германия и безработица в страните-съюзници. При тези условия Германия (Веймарската република) била замислена като територия за следващото разпространение на „комунизма” от изток.

Във Версай била приета и политика за интернационално унифициране на структурите за производство. Целта била да се застави всяка страна да си произвежда всичко, без отчитане на климата, традициите и културата. Резултатът бил повишаване на националните разходи за производство, неговата недостатъчност, принуденият внос на продукти и износът на злато от Европа към САЩ – предпоставка за ликвидация на златния стандарт, т.е. замяна на златото с хартиени банкноти, правото на емисия на които била вече в ръцете на „Финансовия интернационал”. Всичко това се изразило в невиждана финансова анархия – инфлация, безработица. Така във Версай били създадени реалните предпоставки за победата на „комунистическата”революция в световен мащаб. Ако начело на СССР беше застанал диктаторът Троцки, то „Финансовият интернационал” би станал непосредствен ръководител на интернационалния „комунизъм”.

Но начело на СССР застанал Сталин и предизвиканата световна революция се превърнала в тържество на Сталинския бонапартизъм, неподчинен на „Финансовия Интернационал” и по същество противоречащ на „Техния” лъжекомунизъм.

„Финансовият Интернационал” виждал, че на този етап Сталин не може да бъде свален вътредържавен преврат. А управлението на Сталин можело да доведе до прераждането на оцелелите троцкисти в Сталински национал-комунисти. Макар че през 1922г. Ленин създава Централната банка на Русия с участието интернационален капитал (което е цел на всяка революция), Сталин не ѝ предава правото да печата пари, а кредитните проценти на държавната банка (частните били закрити) били сведени до нивото на стойността на банковото обслужване.

Такова развитие на ситуацията в СССР изобщо не устройвало „Финансовия интернационал” и неговият исторически опит му продиктувал решението „bis” (повторили със Сталин това, което било направено и с царя – външна война). Но за целта било неоходимо в Европа да има държава агресор.

„Финансовият Интернационал” започнал да го създава. На Германия се дава противоположна роля. Над хоризонта на гладна Германия заблестяла звездата на Хитлер (Шекелгрубер – дядо му е бил събирач на налога „шекел” в еврейската община) и светкавично се издигнал. През 1929г. „Те” изпращат при Хитлер свой човек – един от фамилията Варбург – да преговаря с него за финансиране на национал-социалистическата партия. Варбург се представил на Хитлер под фалшиво име (Хитлер даже не се досещал за неговата „раса”), като представител на финансови кръгове от Уол Стрийт, които са заинтересовани от поддръжката на национал-социалистическото движение с цел създаване на заплаха за Франция, чиято политика предизвиква криза в САЩ. За две години Хитлер получава милиони долари от американските банкери и милиони германски марки от немските финансисти чрез Шахта.

Поддръжката на Хитлер, развитието и въоръжаването на Германия, се осъществявали с една цел – свалянето на Сталин и налагане на „Техния” порядък в СССР. По Версайския договор германският пролетариат трябвало да се възпитава в дух на интернационална „комунистическа” революция. Но по „вина на Сталин” идеологията за пролетариата (пушечно месо във войната) трябвало да се доведе до крайност, до национална изключителност и шовинизъм, т.е. насаждала се идеология на външна агресия. Това било направено. Включително и със съдействието на „Техен” човек – политическият съветник на на Хитлер, генерал Хаусхофер, „баща” на учението „Геополитика”, който констатирал: „Всяка нация може да бъде господстваща на планетата само в един случай – ако контролира сърцето, центъра на планетата („Herzland”). Това сърце, според неговото учение, е територията на СССР. За Хитлер агресията срещу СССР станала повече от необходима.  (Следва)